Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 170

— Топлинни резервоари ли? — подпита Дорс, като повдигна светлите, си вежди и се изхитри да си придаде очарован вид.

— Е, хайде де — рече Джайрад — че нали Дал точно с това е известен. Не е кой знае какво, но тия четирийсет милиарда души на Трантор имат нужда от енергия и ние доставяме голяма част от нея. Не ни обичат много-много, ама ми се ще да видя как някои префърцунени сектори ще минат без нас.

Селдън изглеждаше объркан.

— Трантор не получава ли енергията си от слънчевите електроцентрали в орбита?

— Само незначителна част — отвърна Тайсалвър — и още нещичко от термоядрените централи по островите, както и от микротермоядрените двигатели и вятърните електроцентрали на Горната страна, обаче половината — той вдигна пръст, за да подчертае тежестта на думите си, а лицето му стана необичайно сериозно — половината идва от топлинните резервоари. Има ги на много места, но никъде — никъде! — не са толкова богати, както нашите в Дал. Сериозно ли не знаете нищо за тях?

— Нали ви е известно, че сме Външни — бързо се обади Дорс. (Насмалко не каза „туземци“, но се усети навреме.) — Особено доктор Селдън. Той е на Трантор само от два месеца.

— Нима? — учуди се госпожа Тайсалвър. Тя беше малко по-ниска от съпруга си, пълничка, без да е дебела. Имаше красиви черни очи, а тъмната й коса стоеше опъната силно назад и прибрана в кок. Също като мъжа си изглеждаше нейде около тридесетте.

(След престоя в Микоген, който макар и не много продължителен, се бе оказал твърде наситен, на Дорс й се видя странно, че една жена може да се включи в разговора, когато си поиска. Колко бързо се налагат новите маниери и обичаи, помисли тя и си отбеляза наум да спомене това на Селдън — още едно парченце към неговата психоистория.)

— О, да — отговори историчката. — Доктор Селдън е от Хеликон.

Госпожа Тайсалвър демонстрира вежливо невежество.

— Къде ще да е това?

— Ами, намира се… — започна Дорс и се обърна към математика. — Къде се намира, Хари?

Селдън се сконфузи.

— Да ви кажа честно, не мисля, че ще го открия много лесно на някой модел на Галактиката, без предварително да погледна координатите. Всичко, което мога да кажа в момента, е, че спрямо Трантор е от другата страна на централната черна дупка и представлява доста досадна работа да се добереш дотам с хиперкораб.

— Едва ли Джайрад и аз някога ще се качим на хиперкораб — рече госпожа Тайсалвър.

— Касилия — приветливо каза съпругът й — може пък някой ден да се качим. Хайде, разкажете ни за Хеликон, гу’син Селдън.

Ученият поклати глава.

— Няма да ви е интересно. Просто свят като всеки друг. Само Трантор е различен от всички останали. На Хеликон няма топлинни резервоари, а може би те изобщо съществуват единствено тук, на Трантор. По-добре вие ми разправете за тях.

(„Само Трантор е различен от всички останали.“ Това изречение някак си отново се появи в ума на Селдън и за миг той направо зяпна, тъй като неочаквано си припомни онази история за ръката на бедрото, която Дорс му бе разказала. Тайсалвър обаче вече бе отворил уста и асоциацията изчезна от ума му тъй бързо, както се бе появила.)