Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 171
Айзък Азимов
— Ако наистина искате да научите за резервоарите — заяви Джайрад — мога да ви ги покажа — и се обърна към жена си. — Касилия, ще имаш ли нещо против утре вечер да заведа гу’син Селдън на топлинните резервоари?
— И мен — бързо се обади Дорс.
— И гу’жа Венабили?
Съпругата му се намръщи и малко остро отвърна:
— Не мисля, че идеята е добра. На нашите гости ще им се види скучно.
— Аз не смятам така, гу’жа Тайсалвър — възрази Селдън. — Много бихме искали да видим топлинните резервоари. Ще се радваме, ако и вие дойдете с нас… а и вашата дъщеричка, стига тя самата да го желае.
— При топляците?! — настръхна госпожа Тайсалвър. — Това не е място за една прилична жена.
Селдън се почувства неудобно заради гафа си,
— Не съм искал да ви засегна.
— Никой не се е и засегнал — намеси се Тайсалвър. — Касилия си мисли, че туй е под нашето достойнство, но доколкото аз не работя там, няма никакво неудобство просто да идем на посещение и да ви ги покажа като на гости. Само че мястото наистина не е уютно и аз никога не бих успял да накарам жена си да се облече подходящо за него.
Изправиха се от полуприклекналите си пози — далянските „столове“ представляваха просто лети седалки на мънички колелца, които се кривяха и при най-малкото движение и караха коленете на Селдън ужасно да се вдървяват. Двамата Тайсалвър обаче бяха усвоили изкуството да седят стабилно и да стават без проблеми, пък и без да им се налага да използват ръцете си, както правеше това Селдън. Дорс също се надигна без видимо усилие и той за сетен път се удиви на вродената й грациозност.
Преди да се разделят по стаите си за нощувка, математикът я попита:
— Сигурна ли си, че не знаеш нищо за тия резервоари? По думите на госпожа Тайсалвър не изглеждат приятно място.
— Не може да са чак толкова неприятни, иначе господин Тайсалвър нямаше да ни вземе на обиколка. Хайде да се задоволим с това и да се оставим да бъдем изненадани!
62
— Ще ви трябва подходящо облекло — каза Джайрад. (Нейде в другата стая госпожа Тайсалвър демонстративно изсумтя.)
Със смътно безпокойство Селдън си припомни за фустите и предпазливо попита:
— Какво имате предвид?
— Нещо леко, каквото нося аз. Една тениска с много къси ръкави, широки панталони, широки гащета, къси чорапи, открити сандали. Приготвил съм всичко.
— Хубаво. Не изглежда зле.
— За гу’жа Венабили също съм приготвил. Надявам се да й станат.
Дрехите, които Тайсалвър им даде (явно те бяха негови собствени), им легнаха добре, макар да се оказаха възтеснички. Щом се приготвиха, сбогуваха се с госпожа Тайсалвър и тя с примирено, но все пак неодобрително изражение застана на прага на вратата за да ги види как потеглят.
Беше равна вечер и над главите им се стелеше приятен сумрак. Ясно бе, че скоро ще замигат уличните лампи. Температурата бе умерена и на практика не се виждаха никакви возила; всичко живо ходеше пеша. Нейде отдалеч долиташе несекващия шум на експреса, а сегиз-тогиз се забелязваха и светлинките му.