Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 168

— Ще продължа да правя всичко, което е по силите ми — наежено заяви Дорс.

— Колкото до вашите домакини, те си имат своите особености, но определено са добри хора. Опитайте се да не ги въвличате в неприятности.

Във всеки случай поне Тайсалвър като че не предчувстваше никакви неприятности от страна на новите си наематели и удоволствието му от тяхната компания — като оставим настрана парите за наема, дето щеше да получава — изглеждаше напълно искрено.

Той никога не бе излизал извън Дал и апетитът му към разкази за далечни места беше огромен. Жена му също слушаше, кимайки и усмихвайки се, а дъщеря им, пъхнала пръст в устата си, току надзърташе иззад вратата.

Обикновено след вечеря, когато цялото семейство се събираше, Селдън и Дорс започваха да разправят за Външния свят. Храната бе достатъчно изобилна, но безвкусна и често пъти груба. Толкова скоро след пикантните ястия на Микоген тя почти не можеше да се яде. „Масата“ представляваше дълга лавица покрай едната стена и всички хапваха прави.

Внимателният разпит, на който ги подложи Селдън, му разкри факта, че сред даляните това като цяло е обичайно явление и не се дължи на необикновена бедност. Разбира се, обясни госпожа Тайсалвър, измежду хората на високи държавни длъжности в Дал има и такива, които са склонни да възприемат всевъзможни упадъчни обичаи като например столове — тя ги нарече полици за тела — но стабилната средна класа гледаше на това с лошо око.

Колкото и да не одобряваше ненужния лукс, семейство Тайсалвър все пак обичаше да слуша за него, като следеше разказа с истинска канонада от цъкания с език, когато станеше дума за матраци, поставени върху крака, за натруфени ракли и гардероби и за свръхизобилие от кухненска посуда.

Слушаха описанието на микогенските обичаи, а Джайрад Тайсалвър самодоволно потупваше косата си и даваше съвсем ясно да се разбере, че от негова гледна точка да се подложиш на обезкосмяване е все едно да се оставиш да те скопят. Госпожа Тайсалвър се вбесяваше при всяко споменаване на раболепието на жените и направо отказваше да повярва, че Сестрите го възприемат спокойно.

Най-много от всичко обаче ги вълнуваха небрежните подхвърляния на Селдън за императорския дворец. Когато при разговорите се разбра, че той действително е виждал и говорил с императора, истинско страхопочитание обзе семейството. Трябваше им известно време, преди отново да се осмелят да задават въпроси, и ученият скоро откри, че не е в състояние да задоволи любопитството им. В края на краищата не бе видял много от земите край Двореца и още по-малко от вътрешността му.

Това разочарова семейство Тайсалвър и породи неуморни опити за извличането на нещо повече. След като чуха за императорското приключение на Селдън, вече им беше трудно да приемат уверенията на Дорс, че що се отнася до нея, тя никога не е била дори в околностите на Двореца. С най-голямо недоверие посрещнаха обаче небрежната забележка на Селдън. че императорът говорел и се държал като обикновен човек. Това явно им се виждаше съвършено невъзможно.