Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 165

Клеон обаче разбираше, че не е способен на подобно нещо. Той се нуждаеше от Демерцел. Всъщност сега, когато мисълта за възможно убийство го бе споходила — а от гледна точка на съвременната история на империята нямаше как тя да не го споходи — той виждаше, че бе съвършено невъзможно да се избави от Демерцел. Нямаше как да го стори. Независимо колко хитроумно той, Клеон, би се опитал да го уреди, Демерцел щеше някак си да предугади, да разбере какво му се готви и да организира — с далеч по-голямо хитроумие — поредния дворцов преврат. Клеон щеше да бъде мъртъв още преди Демерцел евентуално да бъде окован и тогава просто щеше да има нов император, комуто Ето Демерцел би служил… и на когото щеше да се налага.

Може би един ден щеше да се умори от играта и сам да пожелае да стане император?

Никога! Навикът за анонимност бе прекалено силен у него. Ако Демерцел се покажеше пред света, неговата власт, неговата мъдрост, неговият късмет (какъвто и да бе той) положително щяха да го напуснат. Клеон бе убеден в това. Усещаше, че то не подлежи на спорове.

Така че, докато се държеше както подобава, той, императорът, беше в безопасност. Лишеният от собствени амбиции негов първи министър щеше предано да му служи.

И ето ти го сега пред него Демерцел, облечен толкова строго и просто, че Клеон с неловкост осъзна безполезната украса на официалната си дреха, която преди малко с удоволствие бе съблякъл с помощта на двама пажове. Естествено министърът нямаше да му се мерне пред очите, докато той най-подир не останеше сам и неглиже.

— Демерцел — оплака се императорът на цялата Галактика — уморен съм!

— Държавните дела са изморителни, сир — измърмори влезлият.

— Тогава всяка вечер ли трябва да се занимавам с тях?

— Не всяка, но това е важно. Другите са благодарни, когато ви видят и вие също ги забележите. Това помага империята да бъде управлявана гладко.

— Империята беше навикнала да бъде управлявана гладко с власт — сухо заяви императорът. — Сега трябва да я управлявам с усмивка, с махване на ръката, с някоя промълвена дума, с медал или почетна значка…

— Ако всичко туй, сир, поддържа спокойствието, значи то си струва усилията и похвалата. И вашето царуване протича добре.

— Сам знаеш защо — защото ти си до мен. Единствената ми дарба е, че съзнавам твоето значение. — Клеон лукаво погледна първия си министър. — Моят син няма защо да бъде мой наследник. Той не е надарено момче. Какво ще кажеш да направя свой наследник теб?

— Сир, това е немислимо — ледено отрони Демерцел. — Никога не бих узурпирал трона. Не бих го откраднал от вашия законен наследник. Освен това, ако съм предизвикал недоволството ви, накажете ме справедливо. Но положително не съм сторил нищо такова, което да си заслужава наказанието да стана император.

Клеон се разсмя.

— Демерцел, дори само заради тази вярна преценка за стойността на императорския трон ще зарежа всяка мисъл да те наказвам. Хайде, дай да поговорим за една работа. Бих поспал, но все още не съм готов за церемонията, с която ме слагат в леглото. Дай да поприказваме.