Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 155

Математикът седеше, потънал в горчиво мълчание.

Набръчканата ръка на Слънцар Четиринадесети остана все тъй ненатрапчиво протегната и той добави:

— Колко по-добре ще е така, отколкото да ти бъде отнета със сила…

И Селдън я подаде. Върховният старейшина прелисти страниците, сякаш да се увери, че нищо лошо не се е случило с нея.

— Ще ни се наложи да я унищожим внимателно по одобрения начин — леко въздъхна той. — Тъжно! Е, след като вече бе получил Книгата, туземецо Селдън, ние, разбира се, не се изненадахме, когато тръгна към Сакраториума. Непрекъснато бяхте наблюдавани, защото не мислете, че който и да било Брат или Сестра, дето не е съвсем отнесен, няма само с един поглед да разбере, че сте чужденци. Щом зърнем шапчица, веднага я разпознаваме, а на Микоген има не повече от седемдесет такива — почти всички са на туземци, пристигнали по официални дела, и докато са тук, те остават през цялото време в светските държавни сгради. Така че вас не само са ви забелязвали, но и безпогрешно са ви идентифицирали — отново и отново. Възрастният Брат, когото срещнахте, внимателно ви съобщи за Библиотеката и за Сакраториума, но освен това се погрижи да ви каже какво ви е забранено да вършите, тъй като ние не искахме да ви вкарваме в капан. Къснебе Втори също ви предупреди — и то съвсем убедително. И въпреки това вие не се отказахте. Магазинът, от който купихте двата шарфа — продължи след малка пауза Слънцар Четиридесети — незабавно ни изпрати съобщение и оттам ние разбрахме намеренията ви. Постарахме се Библиотеката да бъде празна; библиотекарят бе инструктиран да не ви поглежда; постарахме се в Сакраториума да няма много хора. Единственият Брат, който по погрешка ви заговори, едва не провали всичко, но бързо се отдръпна, когато осъзна с кого си има работа, а след това дойде тук. Както виждате, ние по никакъв начин не сме ви примамили насам. Дойдохте в резултат от собствените си действия и онова, което искам да ви запитам още веднъж е: защо?