Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 130

— Е, в наше време въпросът за произхода от единствен свят е много моден — рече Дорс. — Хората са един единствен вид, разпръснат из цялата Галактика, така че все отнякъде трябва да са произлезли. Поне в момента общоприетият възглед е такъв. Не може да има независими първоизточници, които да са породили едни и същи видове на различните светове.

— Никога не съм смятал, че този аргумент е безусловно верен — възрази Селдън. — Ако хората са се появили на няколко свята като няколко различни вида, защо да не могат по-късно да се кръстосат помежду си и да се получи някакъв промеждутъчен?

— Защото видовете не могат да се кръстосват помежду си. Точно това ги прави видове.

Математикът поразмисли и сетне отхвърли твърдението с тръсване на раменете.

— Добре де, ще оставя това на биолозите.

— Че нали точно те най-много държат на хипотезата за Земята.

— Земята? Така ли наричат този предполагаем първороден свят?

— Земя е популярното му име, а иначе е невъзможно да се определи как са го наричали, ако приемем, че действително е имало такъв свят. И никой няма дори идея къде може да се е намирал…

— Земя! — сви устни Селдън. — На мен ми звучи почти като ругатня. Във всеки случай, ако Книгата се занимава с първоначалния свят, досега не съм попаднал на него. Как точно се пише тази дума?

Тя му показа и той бързо провери в томчето.

— Туй то! Името не е включено в индекса — нито с този правопис, нито с каквато и да е приемлива алтернатива.

— Наистина ли?

— А иначе споменават мимоходом разни други светове. Не дават названия и изглежда хич не се интересуват от тях, освен доколкото са имали пряко влияние върху този местен свят, за който говорят — поне така мога да съдя от прочетеното. На едно място говорят за Петдесетте. Не разбирам какво имат предвид. Петдесет водачи? Петдесет града? Или може би петдесет планети?

— А споменават ли името на собствения си свят; този, с който би трябвало почти изцяло да се занимават? Ако не го наричат Земя, тогава как го наричат?

— Както и може да се очаква, казват му просто „светът“ или „планетата“. От време на време „Най-стария“ или пък „Светът на Зората“, което, предполагам, има поетическо значение, макар да не ми е ясно какво точно. Допускам, че човек трябва да изчете цялата Книга и тогава някои неща ще започнат постепенно да придобиват смисъл. — Той погледна томчето в ръката си с известно отвращение. — Това обаче ще отнеме твърде много време, а пък и не съм сигурен, че накрая ще помъдрея.

Дорс въздъхна.

— Съжалявам, Хари. Имаш толкова разочарован вид.

— Защото наистина съм разочарован. Грешката обаче си е моя. Не трябваше да очаквам твърде много. Впрочем, като се замисля сега, сещам се, че на едно място споменават света си и като „Аврора“.

— Аврора? — вдигна вежди историчката.

— Прилича ми на собствено име. Иначе няма никакъв смисъл. За теб това означава ли нещо?

— Аврора… — Дорс леко се намръщи. — Не мога да кажа, че някога съм чувала за планета с подобно име в цялата история на Галактическата империя, нито пък, ако е там въпросът, по време на нейното създаване, но аз естествено не претендирам да зная имената на всеки от двадесет и петте милиона свята. Ако някога се върнем в Стрилинг, бихме могли да поровим в университетската библиотека. Няма обаче никаква полза да се опитваме да открием библиотека тук, в Микоген. Не знам защо, но съм сигурна, че цялото им познание е в Книгата. Ако нещо го няма тук, значи то не ги интересува.