Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 128
Айзък Азимов
— Значи, когато се изпразни…
— Изхвърляш я, което, като се има предвид възможността да я похабиш или скъсаш, можеш да направиш и преди батерията да се е изпразнила напълно, и просто се сдобиваш с друг екземпляр. Никога не сменяш източника на енергия.
Дорс пое повторно Книгата и я заоглежда от всички страни. Сетне рече:
— Трябва да призная, че никога не съм чувала за подобно нещо.
— Нито пък аз. Като цяло Галактиката е минала тъй бързо към визуалните технологии, че е прескочила тая възможност.
— Та това също е визуално.
— Да, но не с ортодоксалните ефекти. Този тип обаче си има своите предимства. Съдържа далеч повече информация от една обикновена визуална книга.
— Откъде се включва? — запита историчката. — Аха, чакай да видя, дали мога да я задействам! — Тя отвори случайно на една страница и приведе в движение маршируващите нагоре редове. — Хари, опасявам се, че няма да ти свърши никаква работа. Това е на предгалактически. Нямам предвид самата книга. Говоря за шрифта… за езика.
— А ти можеш ли да го разчетеш, Дорс? Като историк…
— Като историк съм свикнала да боравя с архаични езици, но до известни граници. Този е прекалено древен за мен. Сигурно ще успея да разбера тук-там по няколко думи, но не достатъчно, за да ти бъда полезна.
— Хубаво — каза Селдън. — Ако наистина е толкова древен, значи ще е от полза.
— Не и ако не можеш да го четеш.
— Мога да го чета — заяви математикът. — Текстът сто на сто е двуезичен. Нали не предполагаш, че Дъждокапка Четиридесет и трета е специалистка по толкова древна писменост…
— Ако е подходящо образована, защо не?
— Защото подозирам, че в Микоген не обучават жените на нищо извън домашните им задължения. Някои от по-учените мъже може и да разчетат това, но всички останали ще имат нужда от превод на галактически. — И той натисна друга пъпчица. — А ето тъй пък излиза преводът.
Отпечатаните редове се смениха със стандартен шрифт и език.
— Чудесно — възхити се Дорс.
— Бихме могли да понаучим туй-онуй от тези микогенци, но не го правим, нали?
— Не сме знаели досега…
— Е, вече го знаем. Впрочем би трябвало от време на време и в Микоген да са идвали външни хора — по търговски или политически причини — защото иначе нямаше да ги има тези винаги готови за използване шапчици. Така че все някой е зървал печатните книги и дори може би е виждал как работят, само че ги е определял като нещо любопитно, но незаслужаващо внимание — просто защото са микогенски.
— А дали си струват вниманието?
— Разбира се. Чувек вероятно би използвал тази липса на интерес към книгите като още едно доказателство за упадъка в империята.
С внезапна възбуда Селдън посочи томчето и заяви:
— Само че аз съм любопитен, така че ще я прочета! И тя може би ще ми даде материал за психоисторията.
— Надявам се — отвърна Дорс — но ако послушаш съвета ми, първо ще поспиш и ще се захванеш с това сутринта, на свежа глава. Няма да научиш много, ако клюмаш над нея.
Математикът се поколеба, а после отбеляза:
— Колко майчински се държиш с мен!
— Грижа се за теб.