Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 128

— Значи, когато се изпразни…

— Изхвърляш я, което, като се има предвид възможността да я похабиш или скъсаш, можеш да направиш и преди батерията да се е изпразнила напълно, и просто се сдобиваш с друг екземпляр. Никога не сменяш източника на енергия.

Дорс пое повторно Книгата и я заоглежда от всички страни. Сетне рече:

— Трябва да призная, че никога не съм чувала за подобно нещо.

— Нито пък аз. Като цяло Галактиката е минала тъй бързо към визуалните технологии, че е прескочила тая възможност.

— Та това също е визуално.

— Да, но не с ортодоксалните ефекти. Този тип обаче си има своите предимства. Съдържа далеч повече информация от една обикновена визуална книга.

— Откъде се включва? — запита историчката. — Аха, чакай да видя, дали мога да я задействам! — Тя отвори случайно на една страница и приведе в движение маршируващите нагоре редове. — Хари, опасявам се, че няма да ти свърши никаква работа. Това е на предгалактически. Нямам предвид самата книга. Говоря за шрифта… за езика.

— А ти можеш ли да го разчетеш, Дорс? Като историк…

— Като историк съм свикнала да боравя с архаични езици, но до известни граници. Този е прекалено древен за мен. Сигурно ще успея да разбера тук-там по няколко думи, но не достатъчно, за да ти бъда полезна.

— Хубаво — каза Селдън. — Ако наистина е толкова древен, значи ще е от полза.

— Не и ако не можеш да го четеш.

— Мога да го чета — заяви математикът. — Текстът сто на сто е двуезичен. Нали не предполагаш, че Дъждокапка Четиридесет и трета е специалистка по толкова древна писменост…

— Ако е подходящо образована, защо не?

— Защото подозирам, че в Микоген не обучават жените на нищо извън домашните им задължения. Някои от по-учените мъже може и да разчетат това, но всички останали ще имат нужда от превод на галактически. — И той натисна друга пъпчица. — А ето тъй пък излиза преводът.

Отпечатаните редове се смениха със стандартен шрифт и език.

— Чудесно — възхити се Дорс.

— Бихме могли да понаучим туй-онуй от тези микогенци, но не го правим, нали?

— Не сме знаели досега…

— Е, вече го знаем. Впрочем би трябвало от време на време и в Микоген да са идвали външни хора — по търговски или политически причини — защото иначе нямаше да ги има тези винаги готови за използване шапчици. Така че все някой е зървал печатните книги и дори може би е виждал как работят, само че ги е определял като нещо любопитно, но незаслужаващо внимание — просто защото са микогенски.

— А дали си струват вниманието?

— Разбира се. Чувек вероятно би използвал тази липса на интерес към книгите като още едно доказателство за упадъка в империята.

С внезапна възбуда Селдън посочи томчето и заяви:

— Само че аз съм любопитен, така че ще я прочета! И тя може би ще ми даде материал за психоисторията.

— Надявам се — отвърна Дорс — но ако послушаш съвета ми, първо ще поспиш и ще се захванеш с това сутринта, на свежа глава. Няма да научиш много, ако клюмаш над нея.

Математикът се поколеба, а после отбеляза:

— Колко майчински се държиш с мен!

— Грижа се за теб.