Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 127

— Ще ти кажа как звучи! Целият този разговор ми изясни едно-единствено нещо. Просто повече не смятам да те изпускам от очи.

— Какво…?

— На два пъти те изтървах: първия — защото прецених неправилно, втория — понеже ти ме накара. И в двата случая очевидно сбърках. Знаеш какво те сполетя първия път.

— Да, но втория път не ме сполетя нищо — възмутено възрази математикът.

— Напротив, само по една случайност не си се напъхал между шамарите. Ами ако те бяха спипали по време на тази сексуална щуротия с една Сестра?

— Това не беше сексуална…

— Ти самият рече, че е била силно възбудена сексуално.

— Обаче…

— Тъй или иначе, допуснал си голяма грешка. Моля те, Хари, набий си го в главата. Отсега нататък никъде няма да ходиш без мен.

— Слушай — с леден тон заяви Селдън — целта ми беше да науча нещо за микогенската история и в резултат от така наречената сексуална щуротия с една Сестра сега имам напълно материална придобивка — Книгата.

— Книгата! Вярно, че е тук. Дай да я разгледаме.

Той я извади и Дорс замислено претегли томчето на дланта си.

— Хари, може да нямаме никаква полза от нея. Не мисля, че ще влезе в който и да е проектор от тия, дето съм виждала. Това значи, че ще трябва да се сдобиеш с микогенски, а те ще поискат да разберат за какво ти е. После ще открият, че разполагаш с тая книга и ще ти я вземат.

Ученият се усмихна.

— Дорс, ако допусканията ти са правилни, подобно заключение е неизбежно. Само че в тоя случай книгата не е от ония, за които си мислиш. Тя не е предназначена за прожектиране. Материалът е отпечатан на различни страници, които се отгръщат. Дъждокапка Четиридесет и трета ми го обясни.

— Печатна книга! — Трудно можеше да се определи дали историчката е повече потресена или развеселена. — Че това си е направо каменната ера.

— Положително е от предимперската — кимна Селдън — но не и много древна. Виждала ли си някога печатна книга?

— Като се има предвид, че съм историк… разбира се, Хари!

— Аха, Ами такава?

Той й подаде Книгата. Дорс я отвори с усмивка. Сетне отгърна на друга страница, бързо прехвърли и останалите.

— Празна е — недоумяващо рече тя.

— Изглежда празна. Микогенците упорстват в примитивизма си, но не прекалено. Придържат се към примитивната същност, но нямат нищо против да използват и модерни технологии, та да я променят за свое удобство. Съгласна ли си?

— Може би, Хари, само че не разбирам напълно за какво говориш.

— Страниците не са празни, а покрити с микротекст. Подай ми я. Ако натисна тази пъпчица от вътрешната страна на корицата… Виж!

Листът, на който беше отворено томчето, изведнъж се покри с редове от букви, които бавно запълзяха нагоре.

— Като въртиш лекичко пъпката в едната или другата посока — обясни Селдън — можеш да промениш бързината на движението така, че то да отговаря на скоростта, с която четеш. Щом отпечатаните редове стигнат до горната си граница, текстът бързо се връща долу и страницата се изключва. Обръщаш на следващата и продължаваш.

— Откъде идва енергията за всичко това?

— Вътре има вградена микробатерия, която работи през целия живот на Книгата.