Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 125

— Не се обиждай, Хари. Просто исках да се уверя, че ще схванеш смисъла на историята. Та на нашите плажове на Сина се отнасяме доста волно към това, което носим… или не носим.

— Нудистки плажове?

— Не точно нудистки, макар да предполагам, че ако някой съблече всичките си дрехи, едва ли ще му обърнат кой знае колко внимание. Обичаят е да има някакъв приличен минимум, но трябва да призная, че това, което смятаме за прилично, оставя твърде малко храна на въображението.

— На Хеликон стандартите ни явно са по-високи — отбеляза Селдън.

— Да, разбрах го по внимателното ти отношение към мен, но… всекиму своето. Както и да е, бях седнала на един малък плаж край езерото и изведнъж приближи млад мъж, с когото бях говорила по-рано през деня. Беше прилично момче и аз не намирах нищо несимпатично у него. Седна на подлакътника на шезлонга ми и за да не залитне, сложи дясната си длан на лявото ми бедро, което, разбира се, беше голо. След като си говорехме някъде около минута и половина, той палаво заяви: „Виж сега. Аз почти не те познавам и въпреки това ми се струва съвсем естествено да сложа ръката си върху бедрото ти. Нещо повече, и на теб май това ти изглежда съвсем нормално, тъй като по всичко личи, че нямаш нищо против тя да си остане там…“ Едва тогава наистина забелязах, че ръката му е върху бедрото ми.

Дорс се прекъсна за момент, сякаш искаше да си припомни всичко с най-големи подробности, а после продължи:

— „Ако те бях срещнал в по-официална среда и ти беше с рокля — каза младият мъж — едва ли щеше да ме оставиш да повдигна роклята ти и да си сложа ръката на бедрото ти — на същото това място, където е сега.“ Аз се засмях и още известно време разговаряхме за туй-онуй. Разбира се, след като бе привлякъл вниманието ми върху местоположението на ръката си, той вече не смяташе за подходящо да я държи там и я дръпна. Същия ден се облякох за вечеря по-грижливо от обичайното и се появих натъкмена значително по-официално от другите жени в столовата. Забелязах своя нов познат. Седеше на една от масите. Приближих, поздравих го и му казах: „С рокля съм, но под нея лявото ми бедро е голо. Давам ти моето разрешение. Просто повдигни дрехата и си сложи ръката там, където я бе поставил одеве.“ Той се опита. Трябва да го поздравя за смелостта му, само че сега всички го зяпнаха. Аз не бих го спряла и съм сигурна, че и никой друг не би го спрял. Публиката не беше по-многобройна от по-рано — и в двата случая присъстваха едни и същи хора. Ясно бе, че съм поела инициативата и нямам никакви възражения… само че той не можеше да се насили да наруши благоприличието. Условията, които следобеда бяха подходящи за ръка на бедрото, вечерта вече не ставаха за същото, а това означава повече, отколкото би могла да обясни логиката…

— Аз щях да ти пусна ръка — заяви Селдън.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Дори и ако вашите стандарти за благоприличие са по-високи от нашите?

— Да.

Дорс седна на леглото, сетне полегна и пъхна длани под главата си.