Читать «Прелюдия за Фондацията» онлайн - страница 124

— Ама че странно — каза отнесено Сестрата. — Мога ли… някой път пак да го направя?

— Ако ми оставиш Книгата достатъчно дълго, за да я проуча… може би — смутолеви Селдън.

Дъждокапка Четиридесет и трета бръкна във фустата си през един процеп, останал досега незабелязан от него, и извади от някакъв скрит вътрешен джоб подвързана със здрав еластичен материал книга. Той я взе, опитвайки се да овладее вълнението си.

Когато пак нагласи шапчицата си така, че да покрие косата му, микогенката вдигна отново ръце към носа си, а после леко и крадешком близна един пръст.

46

— Пипна косата ти? — попита Дорс Венабили и погледна темето на Селдън така, сякаш самата тя възнамеряваше да го докосне.

Математикът леко се отдръпна.

— Моля те, недей. Тая жена го направи по такъв начин, че изглеждаше като перверзия.

— От нейна гледна точка си е било точно такова. А на теб самия беше ли ти приятно?

— Приятно ли? Мравки ме полазиха. Когато най-подир престана, имах чувството, че едва дишам. Все се питах какво ли още ще измисли.

Дорс се разсмя.

— Да не си се уплашил, че може да те насили за секс? Или си се обнадеждил?

— Уверявам те, нищо не смеех да предположа. Просто исках Книгата.

Сега бяха в тяхната стая й устройството на историчката за изкривяване на полето ги осигуряваше против подслушване.

Скоро щеше да започне микогенската нощ. Селдън бе махнал шапчицата и фустата си и се бе изкъпал. Естествено беше отделил особено внимание на косата си, като два пъти я бе изтъркал с пяна и изплакнал. Сега седеше на леглото, облечен с лека нощница, която бе намерил увесена в гардеробчето.

Дорс попита с дяволити искрици в погледа си:

— Тя знаеше ли, че имаш косми и по гърдите?

— Искрено се надявах да не се сети за това.

— Бедният Хари. Всъщност всичко е било съвършено нормално. Ако аз бях останала с някой Брат, положително щях да си имам подобни проблеми. Дори съм сигурна, че за мен би било още по-зле, тъй като той щеше да смята, че като жена съм длъжна да се подчинявам на заповедите му без бавене и без да се дърпам.

— Не, Дорс. Ти може и да си мислиш, че е било съвсем нормално, само че не си го изпитала. Горката жена беше изпаднала направо в сексуална възбуда. Вкара в действие всичките си сетива — подуши пръстите си, близна ги. Ако можеше да чуе как расте косата ми, сигурно цялата щеше да е слух…

— Именно това аз определям като „естествено“! Всичко забранено, което правиш, придобива сексуална привлекателност. Ти щеше ли да се интересуваш от гърдите на жените, ако живееше в общество, където те са на показ през цялото време?

— Мисля, че да.

— А нямаше ли все пак да си по-любопитен, ако са винаги скрити, както е в повечето общества? Чакай да ти разкажа нещо, което ми се случи веднъж… Бях в един езерен курорт у дома, в Сина. Предполагам, че на Хеликон имате курорти, плажове и други такива неща?

— Разбира се — подразни се Селдън. — Да не би да си въобразяваш, че там са само камънаци и планини, и че пием единствено кладенчова вода?