Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 129

Но от това се възползва Хамид, който сграбчи Силвър и я затътри към лодките. Изведнъж тя долови слаб аромат на цитрус, тютюн и бренди. Тогава го видя. Очите му решително блестяха, докато се изкачваше по-корабното въже. Лицето му беше опасно красиво.

Силвър преглътна, опитвайки се да прикрие дивата си радост. Сега единствената й цел беше да отвлече вниманието на Хамид.

— Мислиш ли, че ще се предам лесно? Никога няма да узнаеш тайните на баща ми, които завинаги ще си останат погребани в Лавендър Клоуз. Освен ако не разкопаеш всяка педя земя.

В това време Люс вече бе на палубата.

— Дори не разбирам защо записките на баща ми са толкова важни за тебе — продължи Силвър.

— Глупава жена! Баща ти имаше списък с имената на приятелите ни в Лондон, които ни даваха информация за корабите и пасажерите им, за хора като Ренуик, които изпълняват всичко, което поискаме. Този списък не трябва да става достояние на никого.

— Но ти току що ми каза за него.

— Казах ти, защото ще умреш.

Една сянка се спусна към Хамид и Силвър. Иън и Индия искаха да помогнат на брат си, но той нямаше нужда от помощ. Отмъщението беше много сладко след толкова години мъчение. Люс изпита истинско удоволствие, когато чу как челюстта на Хамид изхрущя от удара.

Две леви крошета и удар в стомаха и Хамид се просна на палубата.

— Стреляй, невернико! — изсъска през зъби той. — Направи ми тази чест и знай, че скоро ще се срещнем вада.

Люс бавно отпусна пистолета.

Всичко приключи. Омразата го бе напуснала. По-рано би убил Хамид, но сега…

— Не бързай, Хамид. Преди да потеглиш за ада те очаква английският затвор.

Люс избърса една кървава струйка от лицето си, после се усмихна. Иън сложи ръка на рамото му.

— Благодаря ти, братко. Както винаги, си много изобретателен. И ти, Индия, добре се справяш с тази пушка.

Тя се усмихна.

— Научих се от братята си. Но мисля, че сега имаме работа. Да свалим този негодник при останалите.

Силвър не чуваше нищо. Само гледаше Люс, лицето му, струйката кръв по него. Гледаше мъжа, когото обичаше повече от живота си. От гърлото й се изтръгна стон.

— Ти си спасен!

— Да, Слънчев лъч, но нямаше да бъда без твоята любов, без ума и смелостта ти. Омъжи се за мен, Силвър. Сподели дните ми. Нощите ми. Искам да гледам как очите ти стават сребърни от страст. Искам да гледам как раждаш децата ни.

Болка разкъса сърцето на Силвър. Това беше всичко, за което бе мечтала, но никога нямаше да се сбъдне. Между тях лежеше дълбока пропаст. Той бе благородник, а тя дъщеря на обикновен търговец на парфюми. Тя се отдръпна назад.

— Аз… не мога.

Люс присви очи.

— Така ли? И защо? — попита тихо той. Силвър наведе глава.

— Защото ме излъга. Остави ме да мисля, че си обикновен разбойник — отчаяно каза тя.

— Можех да ти кажа повече, ако не беше опитвала да ме спасяваш всеки пет минути. Освен това сме квит, за щото ти не ми каза за Уолдън Хол.

Очите му станаха сурови. Той бавно се приближи до нея.

— Не ме докосвай! Върви си! Няма да се омъжа за те бе, чуваш ли?

— Е, тогава нямам друг избор.