Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 127

Силвър бе съборена и сграбчена от груби ръце.

— Загуби, англичанино! Не можеш да ме победиш! А сега ще отведа твоята жена на кораба ся и ти ще чу ваш виковете й, когато я възнаградя за това предателство.

Силвър се дърпаше и извиваше, но напразно. Беше завлечена по стълбите и захвърлена в чакащата лодка. Този път нямаше надежда за бягство. Двама от моряците на Хамид нагло й се хилеха.

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

— Мисля, че това ще свърши добра работа.

Иън Деламиър кръстоса ръце и погледна моряка, проснат на палубата на шхуната. Заловените бяха двадесет.

Иън се усмихна на лунната светлина, оглеждайки пъстрата си армия. Джонас се оглеждаше триумфално наоколо, а Конър Маккинън тръгна да търси въже. Брам и Тинкър идваха с още двама пленници.

Бяха превзели чуждоземната шхуна, хвърлила котва в един завой на реката, а екипажът бе пленен.

Иън не беше много изненадан, когато само час след заминаването на Люс един конник пристигна в Суолоу Хил. Джонас Фъргюсън бе чакал завръщането на Люс и след като това не беше станало, бе извикал Маккинъни двамата бяха тръгнали да търсят Деламиър.

Конър бе открил следите на Люс недалече от Уолдън Хол. Те водеха на север, където Ууз се вливаше в Северно море.

Бяха открили закотвения кораб. Конър бе отишъл в Суолоу Хил за помощ. Дори Индия и херцогинята бяха настояли да участват в спасителната акция.

Херцогинята бе чакала в една карета на брега с два заредени пистолета, в случай че някой се измъкне.

— Какво ще правим сега? — нетърпеливо попита Брам. — Те ще се появят всеки момент.

Иън се обърна и огледа разрушения склад. Очите му се присвиха, когато забеляза двама мъже да вървят към чакащата лодка.

— Това е Силвър! — рязко каза Брам. Иън се намръщи.

— Мисля, че идват насам.

Изведнъж на стъпалата се появи друг мъж. Чу се изстрел и мъжът падна.

Иън изруга, като видя брат си да пада.

Но нямаше време. Лодката се приближаваше.

Индия стисна пушката.

— Мисля, че мога да уцеля мъжа оттук, Иън — каза тя.

— Не бива да рискуваме, макар да си отличен стрелец. Освен това онзи държи под прицел госпожица Сейнт Клеър.

— Ами Люс?

— Ще се погрижим за него, след като госпожица Сейнт Клеър бъде в безопасност.

— Но не можем просто да си седим тук и да оставим този човек да избяга.

— Права си скъпа. Ще му сервираме малка изненада, когато се качи на кораба.

Иън бързо се обърна.

— Помогнете ми да смъкнем тези хора долу — каза той. — После ще ви кажа какво ще направим.

Силвър се взираше в похитителя си. Очите й блестяха яростно.

— Все някога ще те накарам да платиш за това, което направи на Люс, червей такъв!

— Престани с празните си заплахи, англичанко — изръмжа Хамид и жестоко дръпна косата на Силвър. — Вече не ме забавляваш. Щом стигнем до каютата ми, ще те науча как да се отнасяш с мъж.

Тя се опита да не мисли за изстрела и за звука от падащото тяло на Люс. Сега трябваше да се опита да надхитри този кучи син. Нужно й беше време.

— Какво ще стане, ако съм си припомнила къде е златото?

— Много несполучливо се опитваш да ме мамиш, госпожице. Скоро ще си кажеш всичко.