Читать «Открадни сърцето ми» онлайн

Кристина Скай

Открадни сърцето ми

ПРОЛОГ

Норфък. Англия, Август 1809

Уилям Сейнт Клеър се бе втренчил в последната бутилка на писалището си. После се намръщи и вдигна бледо златистата течност към потрепващата светлина на свещта.

Да, лавандуловата реколта беше наистина превъзходна тази година. Доходът от парфюмените му масла щеше да бъде двойно по-голям от очаквания, достатъчен да му даде възможност да засее още два хълма и да пробва великолепна нова разновидност на бялата лавандула.

Сейнт Клеър въздъхна и премести гарафата, после се облегна назад и прокара ръка по врата си.

Фини капчици вода напръскаха стъклените стени на оранжерията. Клеър усети уханието на свежия вятър, който се носеше откъм брега, примесен с мирис на лавандула и рози.

Беше изминал едва месец, откакто бе пристигнало първото предупредително писмо. Оттогава му се струваше, че е остарял с десет години. И нещата щяха да се влошават с потайното приближаване на врага му без лице.

Погледът му падна върху миниатюра в рамка, поставена в единия край на писалището. Красивото му, строго лице потъмня от тревога, докато се взираше в лицето на дъщеря си. Устните й бяха пълни и дръзки, буйните й кестеняви къдри изразяваха същата жизненост, която бележеше решителната й малка брадичка. Едва шестнадесетгодишна, тя вече имаше излъчването на майка си.

Уилям нежно докосна портрета, рисуван с маслени, бои, замислен за съпругата, която бе загубил твърде млада и за дъщерята, която изглеждаше вече толкова голяма.

Някъде зад гърба му се чу звук от изпращяване на сухо клонче. Високият плантатор бързо се извърна към прозореца. Сърцето му биеше силно.

Да пукне, ако им се даде без бой! Това бе сигурно! Който и да се криеше в сенките, щеше да научи това достатъчно скоро. Клеър благодари на Бога, че бе изпратил Сузана и малкия Брандън на юг, при по-големия си брат в Кент. Старият Арчибалд беше почти глух, но беше безпогрешен стрелец и мразеше непознати. Да, при него двете деца щяха да бъдат в безопасност, помисли си Уилям. По-голямата му дъщеря, Джесика, беше мъртва от дванадесет месеца и може би така беше по-добре. Съпругът й, сър Чарлз Милбанк, както личеше по-всичко, се превръщаше в закоравял негодник. Сейнт Клеър бе изказал своите съмнения за Милбанк още в самото начало, разбира се, но Джесика бе останала непоколебима.

Трябваше да бъде по-твърд, мрачно си помисли мъжът с посивяла коса. Беше твърде късно за Джесика, но не и за Сузана и Брандън.

После извади пистолет от джоба си, мълчаливо предизвиквайки своя враг да се разкрие.

Но от тъмнината не дойде друг звук. Нищо не помръдна с изключение на едно мишле с вирнат нос и гордо щръкнала опашка, което изприпка но топлите червени керамични плочки.

Уилям бавно плъзна пистолета обратно в джоба си. Трябваше да се погрижи за себе си в името на децата.

Той седна отново на стария плетен стол. Подреди купчината доклади за семената, после ги пъхна в едно чекмедже. Сега трябваше да помисли за Сузана и Брандън. Трябваше да им остави нещо, за да противодейства на лъжите, които бяха обречени да чуят. Ако не действаха внимателно, те щяха да изгубят всичко. Враговете му щяха да се погрижат за това.