Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 130

Само с едно движение Люс обгърна раменете й и я притегли към себе си. Устните му жадно поеха нейни те. Тя се дърпаше и протестираше. Люс объркано я погледна.

— Заради титлата ми е, нали? Мислиш, че не си за мене?

Силвър сви рамене.

— Различни сме, това е всичко. Не бихме могли да живеем заедно.

— Наистина ли?

Люс се усмихна и очите му заблестяха.

— Тогава ще си остана разбойник и ще скитам но пътищата.

— Не, не можеш да го направиш!

Без да отговори, той впи устни в нейните. От другия край на палубата се разнесоха викове. Поровете записукаха. Кромуел се разлая.

— Добре дошли в семейството, госпожице Сейнт Клеър.

Иън Деламнър целуна Силвър по пламналото лице. Когато от тъмнината изникна Конър Маккинън, погледът на Люс стана суров.

— Никога не си помисляй за това, Маккинън — предупреди той.

Конър се разсмя и разтърси ръката на Силвър.

Херцогиня Кранфорд гледаше отстрани, очевидно доволна от ситуацията. Да, всичко при Люс се бе уредило както се надяваше.

А сега оставаше да се заеме с бъдещето на тази не послушница Индия!

ЕПИЛОГ

— Е, какво мислиш?

Маркизата на Данууд и Хартингдейл гледаше навъсено акварела върху статива на верандата. Венеция се простираше пред нея като бляскаво бижу в лазурно и златисто.

Силвър наклони глава.

— Какво мислиш?

Люс се усмихна. Стана и отиде да погледне недовършения акварел, наслаждавайки се на топлината, която вече обхващаше тялото му.

— Хм.

Това щеше да я ядоса. Беше сигурен.

— Само това ли можеш да кажеш? — попита Силвър и прехапа устни.

Люс я погледна, обзет от копнеж.

— Не мога да работя. Как бих могла, когато родителите ти организират парти по случай женитбата ни?

— Не се притеснявай, сладка моя. Ще присъства само семейството ми и шестстотин от най-добрите им приятели.

— Не мога, Люс! — отчаяно каза Силвър. — Не знам как да се държа, какво да облека.

— Сложи си това — каза той и с блеснали очи извади малка кутийка от джоба си. В нея блестеше великолепен смарагд.

Дъхът й спря.

— О, Люс! Как бих могла?

— Трябва, скъпа. Нали ще бъдеш моя съпруга? — Силвър се усмихна при мисълта за флакончето „Милфльорс“, което стоеше на тоалетната й масичка. Скоро щеше да има още благодарение на скъпоценните лавандулови семена, които Люс й бе върнал в онази нощ в Лавендър Клоуз.

— Разбира се — каза тя.

— И когато партито свърши, донеси само „Милфльорс“.

Сърцето й заби лудо, както винаги, когато той показваше любовта си толкова явно. Знаеше, че беше благословена и се закле да го направи щастлив.

— Но, Люс, не знам какво да говоря.

— Говори им за парфюма. Омайвай ги по същия на чин, както направи с принца. Той също ще присъства.

— Ще се справя. А сега ми кажи харесва ли ти акварела.

— Мисля, че цветовете са доста ярки.

— Глупчо, снощи каза…

Той не я слушаше. Само я гледаше и й се наслаждаваше.

— Какво стана с Милбанк? Все още не си ми казал.

— Да, така е — мрачно се засмя Люс.

Сър Чарлз си стягаше багажа за Индия, където щеше да прекара останалата част от живота си. Хамид щеше да гние до края на дните си в затвора. Лорд Ренуик бе отведен в Алжир като пленник на пашата, за да остане завинаги там, където бе изпратил Люс.