Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 126

— Това е последната възможност. Но мисля, че ще се разберем. Даваш ми дневника на баща си и аз ще ти подаря живота.

— Много добре, но има малък проблем. Нямам представа къде е скрито това злато и дали изобщо има такова.

— Мислиш, че не говоря сериозно, но може би това ще те убеди.

Хамид се обърна и плесна с ръце.

Появиха се двама мъже, които влачеха някакъв човек. Силвър изтръпна. Човекът беше в безсъзнание.

— Не! — извика тя ужасена. — Не и Люс!

— Но разбира се, скъпа. Когато твоят англичанин избяга, трябваше скъпо да платя. Настъпи моментът да си отмъстя.

Силвър се извърна с блеснали очи.

— Змия! Ти си този, който го е бил жестоко с камшик!

Тя диво изпъна въжето на китките си.

— Съвсем вярно и мисля да го направя отново. Веднага!

Той кимна. Един от мъжете заля Люс с вода. Замаян, той се изправи и се опита да се освободи от хватката.

— Вържете го! — изрева Хамид. — Абдул, можеш да започваш.

Люс се извърна.

— Какво искаш, Хамид?

— Искам да гледам как страдаш, невернико! Искам страданията ти да накарат езика на тази жена да се раз върже. А сега да започваме!

Той кимна на Абдул.

Камшикът изсвистя и се заби в плътта на Люс. Силвър извика и се хвърли върху Хамид. Без дори да я погледне, той я повали със светкавичен удар.

Камшикът изплющя втори път. Силвър отчаяно се огледа и съзря на пода чантата на Люс. Пропълзя до нея и я отвори, стараейки се да не слуша плющенето.

С ножа, който намери вътре, тя сряза въжето около китките си.

Две издължени телца се измъкнаха навън.

— Вървете — тихо нареди Силвър. Животинките спряха за миг, после тръгнаха, душейки въздуха.

Камшикът продължаваше да плющи. Хамид седеше пред Люс, осветен от единствената свещ, и усмихнато го наблюдаваше.

Поровете скоро щяха да стигнат целта си. Силвър имаше само няколко мига за действие.

Тя се придвижи тихо, стиснала въжето. В момента, в който любимците на Люс стигнаха до пазачите, тя застана зад Хамид и метна въжето на шията му.

Ала той бързо се извърна и вкопчи ръце около врата й.

Очите й се замъглиха. Ушите й забучаха, но преди да падне, тя успя да събори свещта от масата. Стаята потъна в мрак.

Силвър успя някак си да се задържи на крака, като се извиваше и нанасяше ритници. Зад гърба й се разнесоха крясъци и тя разбра, че поровете са си свършили работата.

Изведнъж пръстите около шията й се отпуснаха. В тъмнината прокънтя гласът на Хамид.

— Няма надежда да избягаш, англичанино! По-добре да се предадеш. Тогава може би ще се смиля и ще умреш бързо.

Стиснала зъби, Силвър се движеше опипом, докато усети стена зад гърба си. После зачака напрегнато. След миг усети тежестта на малко телце върху рамото си. Тя потупа победителя и зачака знак от Люс.

Тогава усети познатия аромат на лимон и бренди. Топли устни докоснаха ухото й.

— Не мърдай! — прошепна той. — Не издавай нито звук!

В същия момент се чу изстрел и край тях изсвистя куршум. Люс я дръпна на пода, секунда преди втория изстрел.

Люс изруга. Разнесе се трети изстрел.

— Стой наблизо! Излизаме!

Но преди да успеят да помръднат, изщрака огниво и стаята се озари от светлина.