Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 123

Люс се беше изчервил още повече.

— Не знам нищо за подобни глупости.

— Разбира се, че знаеш. Изчервяваш се като ученик. Виждаш ли, Иън?

— Не, нищо не виждам, палавнице. Само си въобразяваш.

— О, проклети мъже! Лепнали са се един за друг! Бабо, ти нали видя?

— Може би.

— Дявол да го вземе, бабо, къде отиде тя?

— Госпожица Сейнт Клеър се върна в Кингсдън Крос.

— Какво е направила?

— Наистина, любов моя, започваш да се повтаряш. Госпожица Сейнт Клеър настоя да си тръгне възможно най-бързо. Каза ми, че трябва да ти предаде важна информация.

— Кога тръгна?

— Преди два часа.

— Неразумна, малка глупачка! — извика Люс и свъси вежди. — Трябва веднага да тръгна.

Херцогинята започна да протестира, но Иън леко я докосна по рамото.

— Люс знае какво трябва да направи, бабо. Мисля, че не е лошо да помолиш готвача да опакова храна за из път.

Херцогинята заплашително изгледа Люс.

— Надявам се, че няма да изчезнеш още пет години, нехранимайко такъв!

— Дори не бих си мечтал за подобно нещо.

Люс не се усмихна. Мислите му вече бяха на пътя за Кингсдън Крос.

— Има още нещо, което трябва да знаеш — снижи глас Иън. — Братът на госпожица Сейнт Клеър има бележник. Наред с другите неща, там има твой портрет. Ето как разбрахме, че сте свързани. Но в скицника имаше още една рисунка. На Деймиън Ренуик.

Люс изруга.

— Подозирам, че има нещо общо с инцидента в Лин, когато той едва не ги прегази с фургона.

— Доста необичайно за Ренуик да кара фургон.

— Боя се, че не мога да ти кажа повече. Той беше избягал, когато отидохме при нея. Можеше да узная повече подробности, но всичко стана прекалено бързо, след като намерих бележника. Но съм сигурен, че имаш причини да вършиш всичко това. Само че следващия път не подценявай семейството си, глупчо.

— Няма да има следващ път, нали, Люс? — попита нежно Индия.

— Искрено се надявам, скъпа моя.

Люс беше мрачен, въпреки че се опитваше да не го покаже.

— Но трябва да ви предупредя, че още първия път, когато видях госпожица Сейнт Клеър, вече не бях същият.

Люс обмисляше тези думи отново и отново по дългия прашен път от Суолоу Хил на юг към Кингсдън Крос. Силвър бе преобърнала така живота и сърцето му, че по някога му се струваше, че губи контрол.

Но не би дал това чувство дори за целия свят, реши Люс. И щеше да направи всичко, за да предпази тази вироглава жена от нови опасности.

Независимо дали й харесва, или не.

Три часа по-късно, с потънало в прах лице и кални ботуши, Люс се изкачи по хълма на Лавендър Клоуз. Скочи от седлото и се отправи към оранжерията. Когато пристъпи прага, усети как нещо хладно пълзи по гърба му.

Етажерките бяха съборени, масите — преобърнати, а растенията бяха пръснати навсякъде. Ужас сви сърцето му.

— Силвър?

Иззад засадения в саксия бор се чу стон. Тинкър!

Люс се отправи натам и видя Брам да седи, пъхнал ръка под главата на стария човек, от която течеше кръв.