Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 121

— Има много неща около този човек, но досега не могат да го обвинят в нито едно от тях, поради липса на доказателства. Отивам да изпратя съобщение до Лондон, но щеше да е по-добре, ако Силвър Сейнт Клеър ни бе казала къде се намира Люс. Да я последвам ли, бабо?

Херцогинята въздъхна.

— Не, тя беше непреклонна. За нея е въпрос на чест, както и за него. Но ако Люс смята, че не може да се до вери на собственото си семейство, тогава каква надежда ни остава? Все пак да изчакаме ден-два. Уверена съм, че мис Сейнт Клеър ще дойде с новини или ще изпрати самия Люс.

Ако му е възможно да дойде, мрачно си помисли Иън, чудейки се в каква каша се е забъркал този път брат му.

Тъкмо бяха седнали за ранна вечеря, когато вниманието им бе привлечено от невероятен шум в коридора. Херцогинята смаяно вдигна поглед и след секунди в столовата нахлу пребледнелият иконом.

— Той е — изкрещя Джефърс. — Там, навън! Тъкмо сега — сега!

Бедният човек, изглежда, не можеше да свърже думи те в изречение.

— Джефърс, да не си пил? — хладно попита херцогинята.

— Със сигурност не съм, Ваша светлост, но скоро ще го направя. О, да, всички ще го направим!

Икономът решително се обърна и отвори с трясък вратата на столовата.

До вратата стоеше висок мъж, загърнат с плащ. Никой не можеше да сбърка тези високи скули и чувствената извивка на пълните устни.

Индия първа се окопити. Тя се изправи, поклащайки се, притиснала ръка до гърдите си, с широко отворени очи.

— Ти дойде! — извика тя. — О, Люс, най-после се върна при нас!

Скрит зад разклонените върби, той наблюдаваше препускащата карета. Час по-късно видя самотния ездач, галопиращ към огромната къща в долината.

Дълго гледа след ездача, стиснал юмруци и с пламнали очи. Спомни си безкрайните унижения, които трябваше да понесе след бягството на чуждоземния му пленник. Спомни си обидите и подигравките.

— Скоро ще бъдеш мой, чужденецо. Тогава ще бъда щастлив. Честта ми отново ще бъде неопетнена и именията ще ми бъдат върнати. Но за тебе, враг мой, няма да има щастие.

Златното кръгче потрепна на ухото му.

— Смей се сега, англичанино. Защото, когато отново бъдеш в ръцете ми, ще изпиеш горчивата чаша докрай. И няма да има спасение от ада, в който ще те заведа.

Да, капанът беше заложен.

Скоро капитанът на елитната лична гвардия на пашата щеше да познае сладкия вкус на отмъщението.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Той стоеше на прага и оглеждаше стаята. Видя призрака на отминалото щастие н чу отдавна звучалия смях. Нищо не се беше променило. Суолоу Хил. Това беше наследството му и той го беше отхвърлил. Това беше семейството му и той му бе обърнал гръб.

И сега се беше върнал, въпреки всички клетви. Знаеше, че завръщането му носеше опасност, но сега не мислеше за това. Мислеше само за болката, изписана по лицето на сестра си и за недоумението в очите на брат си.

— Индия — нежно каза той. — Станала си ослепителна красавица.

Сестра му прекоси стаята и се хвърли в силните му ръце. Той я притисна до сърцето си. Тя вдигна глава.

— Знаех, че си жив, но че си в опасност, в огромна опасност. Казваха ми да не се надявам, да не чакам, но аз знаех, че грешат.