Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 119

— Значи наистина е жив. Как изглежда? Говори ли за нас? Защо никога не се опита да ни се обади? Къде е той, дяволите да го вземат?

— Боя се, че не мога да ви кажа нищо повече. Мисля, че Люс си има причини, за да не се свързва с вас…Той сам ще ви разкаже преживелиците си.

Херцогинята сви ядно устни. После въздъхна.

— Упорито същество! Но сега ми става съвсем ясно защо той те обича, скъпа моя. Ти си също толкова упорита и горда, колкото е и той. Да, мисля, че двамата сте чудесна двойка. Не се и съмнявам, че ще накараш внука ми доста да потича след тебе, ако вече не си го сторила.

Херцогинята докосна лицето на Силвър. Там видя любов и копнеж, но и тревога.

— Значи той е в опасност, така ли?

Силвър кимна.

— Само да знаехме! Но аз няма да разпитвам повече. Само ми кажи с какво мога да помогна. Готови сме да направим всичко за вас.

— Трябва да се върна в Кингсдън Крос. Брам и аз имаме съобщение за Люс и той трябва да го получи колкото е възможно по-скоро. Бих се възползвала от бърза карета, която да ме заведе там.

— Ще изпратя нареждания до конюшните. Но ти трябва да се подкрепиш добре. И ще се нахраниш хубаво, преди да ти позволя да тръгнеш.

Силвър сви устни.

— Каква ужасна загриженост! Всички сте толкова любезни!

— Глупости — каза херцогинята. — Денят е просто чудесен! И всичко е заради тебе и брат ти. Ние трябва да ви благодарим, защото наистина не си спомням от кога не съм се вълнувала толкова.

— Какво е направила?

Люс стоеше в сянката на дърветата на главната улица на Кингс Лин. От очите му струеше гняв. Той бе вперил поглед в Конър и малкото момче до него.

— Момчето току-що ти каза, Люс.

— Да, направи го, шефе. Тя беше страхотна. Стоеше насред улицата. Не помръдна нито инч и насочи пистолета си към онзи, дето препускаше насреща й. Майчице, едвам не я прегази! Но не можа, защото му висях на врата — гордо каза момчето.

— Но какво я е накарало да извърши подобна лудост?

— Каза, че човекът във фургона е предател и носи информация, която й трябва.

Очите на Люс заблестяха.

— Не е изчакала. Тръгнала е сама след него, дяволи те да го вземат.

— След кого? — попита Конър.

— Няма значение — отвърна Люс и огледа хлапето. — И онези благородници са я качили в каретата си, така ли? И са я отвели на място, наречено Суолоу Хил?

— Аха. И даже принцът се навърташе там. Казаха, че е на по-малко от час на изток оттук. Съжалявам, че тя си отиде. Беше дяволски точна женска.

Люс потупа момчето по рамото.

— Ти си добро момче. Не се съмнявам, че си спасил живота й.

Момчето се зачерви от похвалата. Очите му се разтвориха широко, когато Люс пусна в ръката му три златни монети. Малкият приятел не беше виждал такова богатство през целия си десетгодишен живот.

— Ако мога да направя нещо друго за тебе, шефе, само ми кажи.

— Да, можеш да направиш нещо. Искам докато ме няма, ти и приятелите ти да продължавате да наблюдавате онзи склад. Скоро ще изпратя някого там, но искам да знам какво се върши през това време и най-вече какво пренасят.

— Смятай, че е направено, шефе.

Момчето си отиде, а Люс продължи да стои замислено на улицата.