Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 117

— Моля те, изяж го! — каза Индия, протягайки ръка да го погали. — Беше ужасно от наша страна, но е истинско удоволствие да се види млад човек с толкова енергия.

Брам неуверено си взе от кейка и продължи да яде.

— Бих искала да се запознаете с родителите ми, но се боя, че пътуването им в Италия ще продължи доста. Оставили са тук баба да ме пази, докато се върнат. Непрекъснато й повтарям, че никой джентълмен няма да дойде да ни досажда.

— Не и когато открият, че можеш да се боксираш, да стреляш и да въртиш шпагата по-добре от мъжете — каза брат й.

Херцогинята изсумтя.

— Иска ми се да престанеш да използваш този ужасен език, млада госпожице. Изобщо не ти прилича.

— Така ли? Значи трябва да престана да прекарвам толкова много време с братята си.

В стаята настъпи оглушителна тишина. Брам обаче, зает с кейка, не забеляза промяната.

— Братя ли? Имате ли друг брат освен Иън?

Индия изхлипа. Фината чашка падна от ръцете й и се разби на малки късчета.

След моментно объркване Иън се зае да почиства роклята на сестра си от чая, а херцогинята я потупваше по ръката. Брам се наведе и започна да събира късчетата порцелан.

— Моля те, не прави това, Брандън — помоли го Индия. — Не е необходимо. — Тя нежно го докосна по рамото.

Брам погледна и видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Не е твоя вината — каза Индия и стана. Изглеждаше много уморена. Извини се и излезе от стаята. Херцогинята я последва.

— Вината е моя — каза момчето. — Казах нещо, което не трябваше, и тя излезе.

Иън се премести до Брам и сложи ръка на рамото му.

— Глупости. Мисля, че е по-добре да обясня. Наистина имаме друг брат. Поне имахме такъв, седем годи ни по-голям от Индия и пет от мен. Обичаха го всички, които го познаваха. — Той замълча. За момент изглеждаше, като че ли няма да може да продължи.

— Говорите в минало време. Случило ли се е нещо с него? — тихо попита Силвър.

Иън, изглежда, се освободи от горчивите спомени.

— Боя се, че е така. Изчезна преди няколко години. Родителите ни го търсиха навсякъде и с всички средства, но напразно. Мислим, че е станал жертва на банда престъпници и… Беше трудно за всички ни, но най-вече за Индия. Те бяха много близки. Като че ли съществуваше някаква особена връзка между тях.

Докато той говореше, Силвър усети как нещо я стяга в гърдите. Трудно й беше да се концентрира. В ушите й звучаха само думите на Иън.

Изчезна преди няколко години.

Не беше намерен… не беше намерен…

— Беше непростимо от моя страна — каза Брам. Изглеждаше много нещастен. — Не трябваше да задавам подобен въпрос. — Той пъхна юмруци в джобовете си и без да иска, събори на пода бележника си, който беше на канапето до него.

Иън се наведе да го вдигне. Беше изпаднала цялата флора и фауна, която момчето съхраняваше вътре. Докато той разглеждаше нещата, случайно попадна на скица на мъж, направена преди няколко дни.

Иън се вкамени, впил поглед в рисунката. По красивото му лице се четеше объркване, недоумение и гняв.

— Мили Боже, възможно ли е да е жив и ти да си го виждал?