Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 116

— Изглеждаш притеснен, Брандън. Да не би да съм причина за това?

— Ни най-малко. Просто ми приличаш на някого, но не мога да кажа на кого, дори да ме обесят.

Иън Деламиър сви рамене. — Изглежда, лицето ми е такова. Често ме бъркат с някого в Испания и не винаги е приятно.

— О, Иън, не ми казвай, че са те сбъркали с някой конекрадец или предател! — каза Индия.

За момент в очите на брат й премина сянка, но тя изчезна бързо и Брам си помисли, че си е въобразил.

— Индия, ставаш досадна. Не бива да бъдеш толкова любопитна. Мъжете не харесват това.

— О, ти ме нарани до смърт! — извика Индия и драматично притисна ръце до гърдите си. — Нанесе ми такъв удар, че няма да мога да се свестя.

Брам, който яздеше между тях, продължи да се усмихва на закачките им.

Когато Силвър се събуди, бяха стигнали до великолепното имение Суолоу Хил.

— Е, момичето ми, пристигнахме. Сега първата ни работа е да ви настаним. После ще накарам да съобщят на сър Реджиналд да дойде да прегледа раната ви.

— О, не! — Силвър поклати глава. — Не искам дори да чувам за това.

— Глупости, момиче! Ако не се лъжа, имате рана от страни на гърдите. Може би ще ми разкажете за нея, може би не, но ще ви кажа едно: изобщо не сте във форма да препускате наоколо. Никъде няма да ходите нито днес, нито утре. Ако се безпокоите за семейството си, с удоволствие ще изпратя лакей да им предаде съобщение.

Силвър огледа лицето на херцогинята, усещайки едновременно раздразнение и топлота.

— Вие наистина сте много властната жена, Ваша светлост.

— Да, така са ми казвали — щастливо каза херцогинята, без изобщо да се обижда.

Силвър поклати глава и тихо се засмя.

Херцогинята я поведе към великолепна гостна, от чиито френски прозорци се виждаха безкрайни зелени морави. След като се увери, че Силвър е настанена удобно, дамата се извини и излезе.

Силвър веднага отметна завивките си.

— Брам, къде са документите?

— Всичко е на сигурно място, Сил. Прибрах ги, докато всички се суетяха около тебе. Това е някакъв странен документ, не мога да разбера нищо от него. Има само някакви цифри.

Силвър се намръщи.

— Само цифри, така ли?

В това време вратата се отвори и в стаята влязоха Индия и Иън.

— Нали не ви пречим? Искахме да се уверим, че сте добре, докато баба ни я няма. Тя отиде да вдигне слугите. Трябваше да се върнем след два дни, затова всички почиват. Надявам се, че не ви е притеснила много — каза Индия

— О, не, ни най-малко. Тя е много добра.

— Значи сте и дипломат — отвърна Иън и кимна одобрително. — Трябваше да дойдете с нас в Испания. Уелингтън не го бива много за тези работи.

Минута по-късно вратата отново се отвори. Влезе херцогинята, правейки път на един иконом, понесъл сребърен поднос.

— Тази маса ще свърши чудесна работа, Джефърс. — Херцогинята посочи красива маса в стил „Чипъндейл“ до краката на Силвър. Скоро всички се настаниха около Индия, която наливаше чай и разпределяше парчетата орехов кейк с масло. Брам тъкмо си взимаш едно парче, когато вдигна поглед и видя, че Индия и Иън го гледат усмихнато.

Бузите му се зачервиха. Той бързо върна парчето кейк, сякаш то пареше.