Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 114

Зад гърба му Конър Маккинън прикри една усмивка.

— Много съжалявам, че се налага да те опровергая, приятелю, но те са се отправили на север. Следите, които разглеждаш, са поне от три дни. Ако Силвър и брат й са тръгнали нататък, дирите трябва да са пресни, като тези.

Само след миг Люс се убеди, че приятелят му е съвсем прав.

— Е, може и така да е. Но недей много да си вириш носа.

— О, не бих и мечтал за такова нещо — спокойно каза Конър. — Не е твоя вината, че очите ти не виждат, влюбен глупако.

— Кой е влюбен и кой е глупак?

Люс заплашително изгледа приятеля си.

— Няма да чуеш нито дума от мене — каза Маккинън, обръщайки коня си на север. Не е моя работа, че ти си решил да се влюбиш. Изобщо не ми е работа.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Светът около Силвър се завъртя.

Струваше й се, че в главата й бие барабан. Щом отвори очи, видя, че е подпряна на едно буре в края на улицата. Брам бе коленичил до нея и изглеждаше много разтревожен.

Силвър се опита да му се усмихне, но нямаше голям успех.

— Можа ли да го видиш?

Брам се усмихна, но очите му останаха тъжни.

— Всеки детайл, Сил. Слабо лице, надменен нос и упорита уста. Мисля, че имам талант на портретист.

Докато говореше, Брам й подаде бележника си. В скута на Силвър се изтърсиха две орлови пера, изсушено късче мъх и една миша опашка. И както бе обещал Брам, лицето на мъжа бе бързо, но много точно скицирано.

Силвър стисна ръката на Брам, доволна от успеха им, независимо, че главата й пулсираше.

— Страхотна работа! А момчетата справиха ли се?

Брам огледа насъбралата се тълпа и снижи глас.

— Доста добре. Сега стой спокойно и мълчи Сил. Много лошо си се ударила. Онова чудовище щеше да те прегази. Принцът е направо побеснял.

Силвър се стараеше да слуша, но гласът на Брам сякаш заглъхваше. Гърдите много я боляха.

— А… документите, Брам? Какво стана с тях?

— Тук са, в джоба ми — прошепна брат й. — Но сега не можем да говорим. Херцогинята се завръща. Боже, принцът е с нея. Изглеждат очаровани от момчетата.

Силвър се надигна с въздишка.

— Дай им по още една крона.

Очите й се затвориха и тя потъна в тъмнина.

Когато се събуди отново, Силвър се намери върху купчина възглавници. В ушите й звънтяха ударите на конски копита. Отвори очи и усети, че я докосват топли пръсти.

— Най-после се събудихте, скъпа моя.

Беше властният глас на херцогиня Кранфорд.

— Доста ни притеснихте там на улицата. Никога не съм виждала принца така разтревожен. Но нямам намерение да ви бърборя. Нуждаете се от почивка.

— Но…

Силвър се опита да седне.

— Брам! Къде е брат ми?

— В безопасност е с Индия и Иън, брат й. Отвлякох и двама ви, както виждате. Тръгнали сме към имението ни, където ще почивате, докато се уверя, че сте се възстановили.

Силвър се ядоса от своеволието на старата дама, нов същото време в очите й напираха сълзи от проявена та загриженост.

Тя се усмихна неуверено.

— Не съм ви молила за това, Ваша светлост, но не бих казала, че щеше да ми бъде приятно да лежа на улицата и да ме зяпат толкова хора.

Херцогинята присви очи.

— А тази работа, за която говорехте?