Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 109

— За сестра ми. Да, подарък за сестра ми. Какво бих те препоръчали?

— Боя се, че съм малко затруднена. Жената с вкус винаги предпочита нещо семпло.

Когато забележителният непознат се оттегли след малко, той държеше три парфюма, за които Силвър го увери, че са напълно подходящи за сестра му.

През това време около Брам се събра цяла тълпа. Момчето минаваше от шишенце на шишенце, преценявайки качеството на съдържанието в тях. Накрая спря пред сатенена кутийка с лавандулови клонки, вързана с пурпурна панделка.

— „Кралска лавандула“ — прочете той. — Лавандула ли? Така ли наричат това? Та това не е нищо освен диво растение, което може да се намери но хълмовете на Франция. Дори не е добре дестилирано. Няма да издържи и час и ароматът ще се изгуби. А татко винаги казваше, че…

— Не е лавандула ли? — каза тих глас зад гърба на Силвър. — Моля да ме извините, че се натрапвам, но дочух момчето — брат ви, мисля — да обсъжда парфюма. Той има чудесна способност да преценява съдържанието.

Силвър се обърна и видя внушителна възрастна дама, която внимателно я оглеждаше.

— Извинете ме. Боя се, че бяхме малко нетактични. Просто парфюмът е страст за нас. Това беше страстта и на баща ни, който ни предаде много от уменията си. Брат ми ужасно се ядосва, когато открива, че хората биват подвеждани.

— Подвеждани?! — възкликна жената. — Обирани е точната дума. Винаги съм подозирала, че Холком безсрамно подвежда клиентите си и с удоволствие откривам, че съм права.

— О, сигурна съм, че собственикът няма това пред вид — бързо каза Силвър. — Просто съставките са много различни. Това, което някой купува през август, може много да го разочарова през ноември, разбирате нали?

Старата дама се засмя и поклати глава.

— Боя се че не разбирам, скъпа моя. Започвам да подозирам, че в образованието ми липсват сериозни неща. Наистина трябва да ви помоля за съвет.

— О, не бих могла — смутено каза Силвър, разбра ла, че посетителите в магазина я гледат с любопитство. — Аз дори не знам…

— Херцогиня Кранфорд — дойде незабавният отговор.

Силвър отговори с грациозен поклон, като се изчерви леко, давайки си сметка за прашните си дрехи и разрошените си от вятъра коси.

— Сузана Сейнт Клеър — тихо каза тя. Крехки пръсти срещнаха нейните.

— Умолявам ви да не се държите официално с мене. Трябва ми парфюм за внучката ми. За много специална вечер е и бих искала нещо изключително.

Силвър бе запленена. Как би могла да откаже на такава молба, която поставяше на изпитание цялото иумение?

— Бихте ли я описали? Винаги е добре да се знае как изглежда дамата, за която се избира парфюмът.

До херцогинята застана млада жена в син муселин.

— Ето къде си била, бабо! Започнах да мисля, че си се уморила и си отишла в каретата.

— Аз ли да се уморя? Не съм толкова стара, скъпа. Но ти трябва да се запознаеш с приятелката ми, мис Сейнт Клеър. Тя тъкмо се канеше да ме посъветва какъв парфюм да ти избера.

Момичето огледа Силвър със засмени очи, които бяха сини и много хубави. Но въпреки красотата й около нея витаеше някаква тъга.