Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 110

— Боя се, че ще сметнете намесата ми за безочие — каза Силвър.

— Ни най-малко. Не разбирам много от аромати. Всъщност брат ми винаги казва…

Тя спря изведнъж и Силвър отново видя как сянка премина по лицето й. Но девойката се засмя бързо.

— Позволете ми да чуя какъв е изборът ви, госпожице Сейнт Клеър. Ако уменията ви са поне на половината като на онзи млад мъж там, ще бъда доволна, тъй като той вече успя да очарова принца регент и половината град.

Силвър преглътна.

— Принцът е бил тук?

— Но разбира се — отвърна херцогинята. — Струва ми се, че остана доволен от съвета, който му дадохте.

Коленете на Силвър се разтрепераха. Нима спокойно бе давала съвети на принца какъв подарък да поднесена сестра си? Та той изобщо имаше ли сестра? И ако не, тогава на кого…

Лицето й пламна. Херцогиня Кранфорд се засмя.

— За дама купуваше, нали? Сигурно ви е казал, че е за сестра му. Не обръщайте внимание, скъпа. Уверена съм, че изборът ви е бил напълно подходящ за дамата, която ще получи подаръка. Но продължавайте. Нямам търпение да видя какво ще изберете за моята Индия.

Силвър отвори широко очи.

— Индия?

— Странно име, нали? — попита херцогинята и огледа критично внучката си. — Но много й подхожда, за щото тя е едно възмутително момиче.

— Караш ме да се изчервявам, бабо. Ако аз съм възмутителна, то е, защото научих всичко от тебе.

В този момент от задните помещения се появи собственикът. Той разбра, че в магазина е доста оживено. Веднага се втурна към Брам, който невинно бърбореше с принца. Принцът даде знак на собственика да изчезне и той се отправи към херцогинята и младата й приятелка.

Царствената дама го изгледа втренчено през лорнета си.

— Чудесно се справяме, Холком. Можеш да ни оставиш. Ще те извикаме, щом приключим с избора си.

— Разбира се, Ваша светлост, но…

— Не сега, Холком — каза херцогинята и погледна с очакване Силвър. — Е, скъпа моя, бяхте готова да направите предложение, нали?

Силвър откри, че е заинтригувана от възрастната дама с проницателни очи, както и от жизнерадостната й внучка, чието лице излъчваше тъга, неприсъща за младостта й. Струваше й се, че има нещо познато в тези очи, въпреки че това едва ли бе възможно. След смъртта на баща си Силвър рядко бе напускала Кингсдън Крос.

Изведнъж й хрумна какъв да бъде парфюмът.

— Открих го! Може да ви прозвучи странно. Лек дъх на мъх като хладно лятно утро. Малко ухание на червена роза за сладост и малко детелина за сила и чистота. И, да, мисля че трябва да има мирис на кедрово дърво за повече свежест. Това е най-подходящо.

Тя подаде малко шишенце и зачака, затаила дъх. Индия плесна с ръце от удоволствие.

— Но вие сте вълшебница, Госпожице Сейнт Клеър. Изборът ви е чудесен! Как е възможно само след няколко минути вече да ме познавате така добре?

Силвър се изчерви.

— Много сте любезна. Това е просто умение, нищо вече.

— Глупости — каза херцогинята с равен глас. — Та вие безпогрешно преценихте внучката ми. Истинско съкровище сте. — Проницателните й очи блеснаха заговорнически. — Струва ми се, че не сте омъжена, нали скъпа моя?