Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 107

— Някои биха го нарекли крадец без съмнение — сухо отбеляза Люс. — Но тъй като ми е спасявал кожата, и то не веднъж, не мога да бъда толкова несправедлив.

Люс погледна лавандуловите полета й усмивката му се стопи.

— Мисля, че трябва да намеря Силвър.

— Ти ли ще го направиш, или аз? — мрачно попита старият слуга. — Боя се, че не направих много, за да я държа в безопасност.

— Направил си най-доброто, Тинкър. Аз тръгвам. Ти остани и дръж под око нещата тук. Този път обаче имам намерение да накарам тази жена да си седи на мястото, дори ако трябва да се оженя за нея.

Тинкър се облещи.

— Късмет, Ваша светлост. Повече от десет години се опитвах да я държа под контрол и нямах успех. Но вие може да сте по-щастлив.

Конър Маккинън се усмихваше замислено. Женитба? Това не бе в стила на Люс.

Поне не в стила на Люс Деламиър, когото Конър познаваше. Е, какво да се прави, най-после Люс бе по паднал в капан.

Тогава жената трябва да е истинско бижу! Конър откри, че няма търпение да се запознае с нея.

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Наближаваше пладне.

Силвър и Брам се движеха на север, следвайки неотклонно лодката, като се стараеха да останат незабелязани.

Брам беше много гладен. Отдавна бяха изяли храната.

— Не може да е много далече — каза Силвър. — Тази река скоро ще се влее в по-широк ръкав на Ууз. Отвъд нея е Кингс Лин. — Мисля, че престъпниците са се отправели тъкмо натам.

Брам въздъхна.

— Не смяташ ли, че трябва да изпратим съобщение на Люс и да го уведомим къде сме?

— Изобщо нямам такова намерение — твърдо заяви Силвър. — Ще се справим и без него. Няма смисъл да рискува живота си.

— Е, добре — каза Брам, — само ми се иска да можем да хапнем.

Следобед те пресякоха моста, водещ в Лин, както местните хора наричаха пазарния глад на брега на Ууз. Когато Силвър подкара коня с в тръс по Брид Стрийт, я видя в далечината църквата „Сейнт Никълъс“. Най-сетне стигнаха до стари складове на брега на реката, без да изпускат от поглед лодката, която хвърли котва в близост до една от постройките. Затаили дъх, Силвър и Брам видяха как непознатият пътник се вмъкна вътре.

— Пипнахме го! — каза Брам. — Въпросът е какво още правим по нататък.

Силвър огледа пристана. Наблизо няколко хлапаци весело разплискваха водата с камъни. Очите й блеснаха.

— Мисля, че имам идея, Брам. Чакай тук!

След петнадесет минути конете бяха отведени на сигурно място в една странична уличка, а Брам и Силвър поеха към сърцето на Лин, търсейки място за хапване. Работата бе по-лесна, отколкото Силвър си мислеше. Беше поговорила с водача на хлапетата, които играеха край реката, предлагайки им две крони, за да наблюдават склада. Само пътникът да се покажеше, момчетата незабавно трябваше да извикат Силвър. Тя скоро откри, че момчетата добре познават склада, водачът им потвърди, че там има голямо движение. По всяко време на деня и нощта там пристигали и отплавали лодки, чиито пасажери не говорели английски и прикривали лицата си.

Момчетата й дадоха информация и за пътника в лодката, която двамата с Брам бяха проследили. След като надникнаха през един счупен прозорец, те докладваха, че човекът няма да потегли поне до час.