Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 106

— Човекът е бил прекалено хитър. Сигурно има таен вход.

— Какъв е планът ни? — нетърпеливо попита Брам. — Дали да не разбием вратата и да извлечем бандита навън? Или да вземем да подпалим мелницата. Това ще го накара да излезе.

— Какъв разбойник си станал! Няма да правим ни що подобно. Ще наблюдаваме и двата входа. Работата ни е да открием кой е човекът и да видим дали не носи някакви документи. После, след като излезе, просто ще му ги вземем.

Брам бе съгласен с плана.

— Чудесно, Сил! Ще се справим отлично сами.

Утрото отмина, но мелницата оставаше все така тиха и пуста. Малко преди обяд Брам отиде при Силвър, която наблюдаваше задната част на мелницата.

— Сигурна ли си, че това е мястото?

— Сигурна съм — мрачно каза тя. — Онзи човек вероятно се спотайва вътре, но рано или късно ще излезе.

— Добре. Само ми се иска да имахме нещо за хапване.

Силвър тъкмо се канеше да го изпрати при конете, скрити в един гъсталак, да вземе храната, която беше приготвила, когато в основата на мелницата се отвори малка вратичка. Над тесните стълби, водещи към реката, се появи един мъж. Тя бързо дръпна Брам под прикритието на върбовия листак.

— Виждаш ли го?

— Виждам — тихо каза брат й.

Мъжът се отправи надолу по стъпалата с тежък мелничарски чувал в ръце. Стъпалата бяха почти скрити от каменната основа. Така човекът ставаше невидим. Нищо чудно, че Люс го беше изпуснал, помисли си Силвър.

Малко по-късно от отсрещния бряг се отдели лодка. Силвър едва не извика. Човекът в лодката бе водачът на бандата, нападнала Лавендър Клоуз.

Тя наблюдаваше със суров поглед как лодката се приближава до стълбите. Другият мъж хвърли чувала вътре и скочи непохватно в лодката.

— Какво ще правим сега, Сил? — Гласът на Брам бе прегракнал от вълнение.

— Мисля, че трябва да ги проследим.

В същото време Люс Деламиър гледаше кръвнишки пленения Джеймс Тинкър.

— Какво, мътните го взели, имаш предвид, като казваш, че тя не е тук? — прогърмя гласът му.

— Точно каквото чу — сопна се старият прислужник. Мисля, че се е измъкнала малко преди да съмне. И съм изненадан, че има сили да се движи, като се има предвид, колко беше заета с една личност снощи в лавандуловите полета на хълма.

Люс едва не изруга и се изчерви леко. Значи старецът знаеше! Разбира се, човек не можеше да има тайни. Не и в Лавендър Клоуз!

Беше оставил Силвър при изгрев слънце, колкото и да не му се искаше, защото имаше работа с Маккинън. Кой би предположил, че тази безразсъдна жена ще изчезне веднага, след като види гърба му.

Люс бързо прехвърли в ума си местата, където би могла да отиде, и изтръпна при мисълта, че може да се забъркала в поредната каша.

Едно нещо беше сигурно. Щом я намереше, щеше добре да наложи нежното й малко задниче.

В този момент някой се изкашля зад гърба му. Той се обърна. Беше Конър.

— Джеймс Тинкър, запознай се с Конър Маккинън — рязко каза Люс.

— Още един от приятелите ти бандити, а? Та той си прилича на крадец, поне така мисля.

Маккинън се изсмя гръмогласно.