Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 104

— Няма да те моля да изменяш на клетвата си. Сега поне мога да разбера защо поемаш такива ужасни рис кове. Но откъде ще започнеш?

— От старата мелница. Подозирам, че това е място за срещи. Все още не знам кой е замесен. Сега имам повече причини от когато и да било да намеря този човек и да изпълня задачата си. Едва тогава мога да започна да живея отново, да мисля за бъдещето.

Тя затвори очи, разбирайки каква опасност стои пред него. Ако бъдеше заловен, щеше да бъде обесен. Но не каза нищо. Само се притисна до него и прокара ръка по следите от камшик на гърба му. Усмихна се, когато усети, че той потръпва.

Беше момент за безмълвни клетви и невъзможни меч ти, момент за влюбени, които бяха откраднали радост та от хватката на съдбата.

— А ти, Сузана Сейнт Клеър, ще ми кажеш ли от какво е този бял кичур в косите ти?

— Случи се, когато умря баща ми — отвърна тихо тя, изпитала нужда да му каже част от истината, която бе открила. — Бил е убит. Преди смъртта си е записал в дневника си, че го преследват зли хора, защото е отказал да им помогне. И се боя, че накрая са успели.

— Любов моя — прошепна Люс, притиснал устни до белия кичур. Повече няма да има сълзи.

Дъхът на Силвър сиря, когато той я докосна. Желанието й беше силно като неговото, щом телата им се сляха. Отпускайки се на меката трева, те отново потънаха в пламъците на удоволствието.

— Откъде ще започнеш?

Зората вече просветляваше небето. Силвър лежеше, положила глава в скута на Люс, който седеше, подпрял гръб на стария дъб.

— Мисля, че ще започна с изброяването на лунички те по рамото ти.

— Бъди сериозен, Люс — каза строго Силвър.

— Но аз съм сериозен. Мисля, че задачата ми няма да е лесна в този сумрак.

— Непоносим си! Трябва да ми кажеш. Иначе ще се тревожа повече.

Люс усети как през него преминава познатата топлина. Тялото му се изпъна, копнеещо отново за нейното, дори след дългите часове, прекарани в прегръдките й.

— Добре — каза той. — Няма да те лъжа. Ще бъде опасно. Нужни са ми документи, които да потвърдят подозренията ми.

— Ами рисковете…

— Ти си най-големият ми риск. Първо пистолети, после рапири. Какво става с твоята женственост?

— Говоря сериозно, Люс. Искам да ти помогна. Мога да отида там, където ти не можеш…

— Стой далече от това! — изръмжа той.

Силвър не възрази. Знаеше, че Люс няма да отстъпи.

— Не се страхувай, любов моя. Ще се върна.

Той прокара ръка по дългото й бедро.

— Имам нещо, което ще те накара да мислиш за по-радостни неща.

— Наистина ли, разбойнико? Или само се перчиш?

— Ще си платиш за тази забележка, красавице. — Той се извърна н се отпусна върху нея. Очите му блестяха, докато докосваше с език корема й. — Не е перчене, сладка моя. Само предупреждение. Тръгнал съм да търся съкровище тази нощ и ще го на меря на всяка цена. Няма значение какви препятствия стоят и ред мен — мрачно добави той.

Пръстите й бяха единственото препятствие. Той ги отмести и намери това, което търсеше.