Читать «Джейн Еър» онлайн - страница 46

„Никога!“ — помислих си аз и искрено пожелах да умра. Докато хлипах, обзета от тази мисъл, някой се приближи. Аз станах — Хелин Бърнз бе отново край мен. Гаснещият огън я озари, когато прекосяваше дългата, празна стая; носеше ми кафе и хляб.

— Хайде, похапни си малко — каза тя, но аз оставих и кафето, и хляба настрана, тъй като имах чувството, че при сегашното ми състояние една-единствена капка или троха би ме задушила. Приятелката ми ме гледаше, както предположих, с почуда: не можех да подтисна вълнението си въпреки отчаяните си усилия и продължих да плача с глас. Хелин седна на земята до мен, прегърна колене, сложи глава на тях и остана безмълвна като индианка. Аз заговорих първа:

— Хелин, защо стоиш при момиче, което всички смятат за лъжкиня?

— Всички ли, Джейн? Та нали само осемдесет души чуха, като те нарекоха така, а в света има стотици милиони.

— Какво ме интересуват тези милиони? Осемдесетте, които ме познават, ме презират.

— Джейн, ти грешиш: може би никой в училището не те мрази или презира, мнозина — сигурна съм в това — ти съчувствуват.

— Как може да ми съчувствуват след онова, което каза мистър Брокълхърст?

— Мистър Брокълхърст не е бог, нито пък е някой велик или почитан мъж; тук не го почитат много, а и той никога не се е опитвал да спечели обичта ни. В случай че ти се ползуваше с благоразположението му, щеше да си спечелиш много врагове — скрити или явни, а сега повечето биха проявили съчувствие към теб, ако смееха. Учителките и ученичките може да се държат студено с теб един-два дни, но знай, че в сърцата си крият приятелски чувства; и ако бъдеш все така добра, не след дълго тези чувства ще се проявят, и то толкова по-явно, колкото повече са били подтискани. Освен това, Джейн… — тук тя замълча.

— Да, Хелин — казах аз и сложих ръка върху нейната.

Тя леко разтри пръстите ми, за да ги стопли, и продължи:

— Дори целият свят да те мрази и да вярва, че си лоша, щом съвестта ти говори, че това не е така и те кара да мислиш, че не си виновна, ти няма да останеш без приятели.

— Не, зная, че е най-добре да съдя по съвестта си; но това не е достатъчно: ако хората не ме обичат, бих предпочела да умра, отколкото да живея — не мога да понасям самотата и омразата, Хелин. Виж какво: заради малко искрена обич към мен, проявена от теб, от мис Темпъл или от някой друг, когото аз искрено обичам, на драго сърце бих се съгласила да ми счупят ръката, да ме мушне някой бивол или да застана зад някой буен кон и той да ме ритне в гърдите…