Читать «Джейн Еър» онлайн - страница 45

Мистър Брокълхърст продължи:

— Научих това от неговата благодетелка — благочестива и милосърдна дама, която осиновила сирачето и го гледала като собствена дъщеря, а за нейната доброта и великодушие нещастното момиче се отплатило с такава долна, ужасна неблагодарност, че накрая прекрасната му покровителка била принудена да го отдели от децата си, за да не би с порочния си пример да поквари чистите им души. Тя го изпрати тук да се поправи, както някогашните евреи пращали болните си от заразни болести в бурното езеро Бетезда; директорке, учителки, не допускайте водите около нея да се успокоят!

При това върховно заключение мистър Брокълхърст оправи най-горното копче на сюртука си, промърмори нещо на семейството си, което стана на крака, поклони се на мис Темпъл и сетне всички тези велики хора се упътиха тържествено към вратата. Там, като се обърна, моят съдник каза:

— Да остане още половин час на стола и никой да не й говори до довечера.

И тъй, аз останах върху стола; аз, която бях казала, че не мога да понеса срама да застана в средата на стаята, сега стоях изправена върху позорен пиедестал пред очите на всички. Каквото изпитвах в момента, не би могло да се изрази с думи; но веднага щом станаха всички, при което дъхът ми замря и гърлото ме стегна, едно момиче се приближи и като минаваше край мен, вдигна очи. Какъв странен блясък гореше в тях! И какво необикновено чувство роди този блясък в мен! А как това чувство прониза цялото ми същество! Сякаш някакъв мъченик или герой бе минал покрай роб или жертва и му бе дал от своята сила. Обуздах надигащата се у мен истерия, вдигнах глава и застанах твърдо на стола. Хелин Бърнз попита нещо за работата си мис Смит, бе смъмрена за баналния въпрос, тръгна към мястото си и като мина пак покрай мен, ми се усмихна. Каква усмивка! Спомням си я и сега и зная, че тя бе израз на прекрасен интелект, на истински кураж; усмивката озари характерните й черти, слабичкото й лице, хлътналите й сиви очи: отражение на ангелски образ. И все пак в онзи момент Хелин Бърнз носеше на ръката си „знака на немарливите“; само преди един час бях чула мис Скачърд да я наказва за следния ден само с хляб и вода за обед, защото изцапала с мастило упражнението си, когато го преписвала. Такава е несъвършената природа на човека, такива петна има по дисковете и на най-чистите планети — а очи като тези на мис Скачърд забелязват единствено подобни дребни недостатъци, но остават слепи за цялостния блясък на планетата.

ОСМА ГЛАВА

След около половин час удари пет часът; учебните занятия завършиха и всички отидоха в трапезарията за чая. Аз се престраших и слязох от стола: беше дълбок здрач; отидох в един ъгъл и седнах на пода. Магията, която ме крепеше досега, започна да се разваля, настъпи реакция и не след дълго скръбта, която ме обори, стана толкова силна, че се проснах по очи на земята. Заплаках: Хелин Бърнз не беше при мен; нямаше кой да ме окуражи; оставена сама, аз се предадох на мъката си и сълзите ми мокреха пода. Исках да бъда много добра и да се проявя много в Лоуд; да имам много приятелки, да си спечеля уважение и симпатии. Имах вече явни успехи: същия ден сутринта спечелих сърцето на класната си наставница: мис Милър ме похвали сърдечно; мис Темпъл се усмихна одобрително: тя обеща да ми преподава рисуване и френски, ако продължа да се проявявам така още два месеца: освен това съученичките ми се държаха добре с мен, връстничките ми се отнасяха с мен като с равна и никой не ме закачаше; а ето че сега лежах пак сломена и унила и като че ли никога нямаше да стана.