Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 9

Това внезапно убиване на голямата скорост естествено причини известна паника. Двете дами не спряха да пищят с цяло гърло няколко минути, а мистър Симон Тъгс, който, освен че трябваше да понася телесната болка, изпитваше и душевни терзания, тъй като виждаше бедата, в която се намираха дамите, но нямаше физическата възможност да им помогне, понеже кракът му беше приклещен здраво между животното и стената. С помощта на момчетата обаче и благодарение на гениалната им идея да издърпат силно опашката на най-упоритото от магаретата, спокойствието беше възстановено, и то много по-бързо, отколкото изглеждаше възможно, и малката група продължи бавно по пътя си.

— Оставете ги просто да вървят — каза мистър Симон Тъгс. — Жестоко е да ги пресилвате.

— Добре, сър — отвърна едното от момчетата и се ухили на приятеля си, защото му се струваше, че джентълменът в същност искаше да каже, че жестокостта се отнася не толкова до магаретата, колкото до ездачите им.

— Какъв прекрасен ден, мила! — каза Шарлота.

— Очарователен! Възхитителен, скъпа! — отвърна мисис капитан Уотърс. — Каква красива гледка, мистър Тъгс.

Симон, който не откъсваше очи от лицето на Белинда, отвърна:

— Много красива!

Дамата сведе поглед и принуди магарето си да изостане малко. Симон Тъгс инстинктивно стори същото.

Настъпи кратко мълчание, което той наруши с една въздишка.

— Мистър Симон — промълви изведнъж дамата. — Мистър Симон, аз принадлежа на друг.

Мистър Симон изрази пълното си съгласие с този необорим факт.

— Ако не бях… — продължи Белинда, но спря дотук.

— Кажете, кажете! — настоя мистър Симон развълнувано. — Не ме измъчвайте. Какво щяхте да кажете?

— Ако не бях… — продължи мисис капитан Уотърс — ако преди години ми беше съдено да ме срещне и обикне толкова благороден младеж, с такова пламенно сърце, с толкова сродна душа, който е способен да обича и разбира чувствата, който…

— Небеса! Какво чувам аз? — възкликна мистър Симон Тъгс. — Възможно ли е това? Как да повярвам на… Хайде! — Последната, лишена от лиричност забележка се отнасяше за магарето, което беше забило глава между предните си крака и, изглежда, проявяваше жив интерес към обувките му.

— Хи-хи-хи! — отново се разсмяха момчетата отзад.

— Хайде! — подкани го пак мистър Симон Тъгс.

— Ха-ха-ха! — продължаваха да се смеят момчетата.

И дали защото магарето се възмути от тона, с който го изкомандува мистър Тъгс, или се уплаши от бързите стъпки на преките си началници, които тичаха към него, или пък в него пламна състезателна страст и то реши да надбяга другите две магарета, но едно е сигурно — в момента, в който чу това второ „Ха-ха-ха!“, се втурна напред със скорост, която веднага отхвърли шапката на ездача му и го отведе пред хотел „Пегуел Бей“ за нула време, където го стовари, без да му създава затруднението да слиза, като ловко го преметна през главата си пред самия вход на ресторанта.

Голямо беше объркването на мистър Симон Тъгс, като видя, че двама келнери го изправят на крака, голяма беше и уплахата на мисис Тъгс за сина й, а мисис капитан Уотърс се терзаеше вътрешно от това, което се случи. Изясни се обаче, че бедата не е чак толкова голяма — той беше малко раздърпан, а магарето си подръпваше кротко трева, пък и всичко беше толкова забавно!