Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 8

— Виждам и Мери Голдинг.

— Не думай! Къде? — Тя отново вдигна лорнета.

— Ето там! — каза капитанът и посочи едно от младите момичета, които отбелязахме преди малко. Банският й костюм имаше вид на лъскава мушама с оскъдни размери.

— Да, наистина, тя е! — възкликна мисис капитан Уотърс. — Колко странно, че и двамата са тук!

— Много любопитно — каза капитанът напълно равнодушно.

— Ето, тук това е съвсем естествено — прошепна мистър Симон Тъгс на баща си.

— Виждам — отвърна шепнешком мистър Джоузеф Тъгс, — ама все пак е чудно, нали?

Мистър Симон Тъгс кимна в съгласие.

— Какво мислите да правите днес? — запита капитанът. — Искате ли да обядваме заедно в „Пегуел“?

— С най-голямо удоволствие — побърза да се съгласи мисис Тъгс. Тя никога не беше чувала за „Пегуел“, но след като чу, че става дума за ядене, предложението й хареса.

— С какво ще стигнем дотам? — запита капитанът. — Прекалено горещо е да ходим пеш.

— Да наемем една фиакра — предложи мистър Джоузеф Тъгс.

— Фиакър — прошепна мистър Симон.

— Мисля, че ще се поберем в една — каза мистър Джоузеф Тъгс, без да обръща внимание на забележката. — Ако искате, може и две.

— Много бих искала да пояздя магаре — каза Белинда.

— О! И аз също! — откликна Шарлота Тъгс.

— Добре, тогава ние може да наемем файтон — предложи капитанът, — а за вас ще поръчаме две магарета.

Появи се ново затруднение. Мисис капитан Уотърс заяви, че е доста неприлично две дами да яздят сами. Разрешението се оказа лесно. Може би мистър Тъгс младши ще прояви кавалерство и ще ги придружи?

Мистър Симон се изчерви, усмихна се разсеяно и плахо отказа, тъй като не умеел да язди. Доводът му беше отхвърлен безпрекословно. Веднага намериха файтон и три магарета, за които собственикът им най-тържествено даде честната си дума, че са „три четвърти расова кръв и една четвърт овес“.

— Дий! — извика едното от момчетата, които вървяха след магаретата, щом Белинда Уотърс и Шарлота Тъгс след дълго дърпане, повдигане и подпомагане най-после се качиха на седлата.

— Хи-хи-хи! — смееше се другото момче зад мистър Симон Тъгс. Магарето се понесе напред, при което краката на Симон се повлякоха по земята, а стремената се заудряха о обувките му.

— Ей, ей, е-е-е-й! — викаше той колкото му глас държи и се тръскаше на седлото.

— Не карайте в галоп! — пищеше мисис капитан Уотърс зад него.

— Моето магаре иска да влезе в кръчмата! — крещеше мис Тъгс най-отзад.

— Ха-ха-ха! — смееха се и двете момчета, а магаретата препускаха и нищо не можеше да ги спре.

Всичко обаче си има край, та дори и устремът на едно магаре. Животното, което беше яхнал мистър Симон Тъгс, усещаше, че му дърпат юздите във всевъзможни посоки, и понеже не можеше да разбере какво точно целят с товна, спря рязко и плътно до една стена и изрази недоволството си, като притисна крака на ездача си о грубата мазилка. Магарето на мисис капитан Уотърс, което беше обзето явно от някакво игриво настроение, се втурна стремглаво в един жив плет и не пожела да излезе оттам, а четириногото на мис Тъгс изрази радостта си от тези смешни номера, като заби предните си крака в земята и започна да подрипва пъргаво, но доста обезпокояващо със задните.