Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 7

Ако пристанището представляваше сцена на оживление и суматоха за семейство Тъгс при тяхното пристигане в Рамсгейт, това беше почти нищо в сравнение с плажа на другата сутрин. Денят беше слънчев и ясен, а откъм морето подухваше слаб ветрец. Там бяха същите мъже и жени, същите деца, същите гувернантки, същите телескопи, същите сгъваеми столове. Жените бродираха, плетяха шнурчета за часовници или четяха книги, мъжете бяха разтворили вестници и списания, децата копаеха с дървени лопатки дупки в пясъка и ги пълнеха с вода, гувернантките с невръстните си питомци на ръце тичаха навътре сред вълните, а после бягаха от тях на пясъка и от време на време някоя платноходка или отплуваше, натоварена с шумни и весели пътници, или връщаше други, които бяха доста мълчаливи и омърлушени.

— Божичко! — възкликна мисис Тъгс, когато заедно с мистър Джоузеф Тъгс, мис Шарлота и мистър Симон стъпиха на плажа с осем крака, обути в съответния брой жълти обувки, и се отпуснаха на четири тръстикови стола, които веднага потънаха два фута и половина в пясъка. — Ама че работа!

Мистър Симон, след като се напъна яката, ги измъкна и ги премести по-назад.

— Да ме вземат дяволите, ако онези жени там не се канят да се окъпят — извика мистър Джоузеф Тъгс, безкрайно изненадан.

— За бога, папа! — възкликна мис Шарлота.

— Ей ги, видя ли ги, мойто момиче — каза мистър Джоузеф Тъгс. И наистина, четири млади момичета, всяко едно с хавлия, припнаха нагоре по стъпалата на подвижната кабина (Подвижната кабина — през миналия век къпещите се в морето били откарвани във водата с подвижна кабина, в която били впрегнати коне). Конят влезе в морето и започна да гази из водата, кабината зави, кочияшът седна и след малко гореспоменатите момичета скочиха и плеснаха сред вълните.

— Ей, биваше си го туй! — възкликна мистър Джоузеф Тъгс след неловко мълчание. Мистър Симон се закашля леко.

— А! Там пък някакви мъже се канят да влизат в морето! — извика с ужас мисис Тъгс.

Три кабини, три коня, три нагазвания, три завоя, три плясъка — и тримата мъже зацапаха игриво като делфини из водата.

— Ама и туй си го биваше! — каза пак мистър Джоузеф Тъгс.

Този път се закашля мис Шарлота и отново настъпи мълчание, което беше нарушено по много приятен начин.

— Как сте, мила моя? Цяла сутрин ви търсим. — Мис Шарлота Тъгс чу някакъв глас. Това бе гласът на мисис капитан Уотърс.

— Здравейте! — поздрави най-ласкаво капитан Уолтър Уотърс. След което започна размяна на приветствия и любезности.

— Белинда, скъпа! — възкликна капитанът, като вдигна лорнета си и погледна през него към морето.

— Да, скъпи — отвърна мисис капитан Уотърс.

— Виж, Хари Томсън!

— Къде? — запита Белинда и погледна през лорнета си.

— Къпе се.

— Боже, наистина! Той не ни вижда, нали?

— Не, струва ми се, че не ни вижда — отвърна капитанът. — Боже мой, каква изненада! — Какво?