Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 11

— Номер три е взет — каза първата. — Номера осем и единадесет!

— Номера осем и единадесет! — повтори втората. — Номер осем е взет, Мери-Ан — каза първата.

— Номер единадесет! — извика втората.

— Всички номера са взети. Уважаеми дами, заповядайте! — каза първата.

Притежателните на номера три, осем и единадесет, както и на всички останали, наобиколиха масата.

— Ще хвърлите ли, мадам? — попита богинята на игрите, като предложи кутията със зарове на най-голямата от четирите дъщери на една обемиста майка.

Всички затаиха дъх.

— Хайде, мила Джейн, хвърляй — каза дебелата дама.

Последва любопитна сцена на свенливост — леко изчервяване, прикрито зад батистена кърпичка, и прошепване на ухото на по-малката сестра.

— Мила Амилия, хвърли заради сестра си — каза дебелата дама и се обърна към стоящия до нея джентълмен, който беше жива реклама на помадата за коса „Роуландс“, с думите: — Джейи е толкова срамежлива и свита, но не бих могла да й се сърдя за това. Едно естествено и непредвзето момиче е толкова мило, че понякога си мечтая и Амилия да е като нея.

Джентълменът с бакенбардите изрази шепнешком съгласието си.

— Хайде, мила моя! — каза отново дамата.

Мис Амилия хвърли осем за сестра си и десет за себе си.

— Хубава фигурка има Амилия — прошепна дебелата дама на един слабичък младеж от другата й страна.

— Прелестна!

— И каква игривост! В това отношение съм като вас. Не мога да не се възхищавам на такава живост и енергичност. Ах! (Въздишка.) Как бих искала горката Джейн да прилича поне малко на скъпата ми Амилия!

Младият джентълмен беше искрено съгласен с нейните чувства. И той, и първият джентълмен останаха много доволни.

— Коя е тази? — обърна се мистър Симон Тъгс към мисис капитан Уотьрс, когато една дребна дама със синя кадифена шапка, украсена с пера, излезе на сцената, придружена от пълен джентълмен с тесни черни панталони.

— Мисис Типин, артистка от лондонските театри — отвърна Белинда, след като погледна концертната програма.

Талантливата Типин, след като прие снизходително ръкоплясканията и виковете „Браво!“, с които публиката посрещна появата й, запя известната каватина „Поговори с мен“, акомпанирана на пианото от мистър Типин; после мистър Типин изпя комична песен, акомпани-ран от мисис Типин — аплодисментите, които последваха изпълненията, прераснаха във възторжени овации след вариациите за китара, изпълнени от мисис Типин под акомпанимент от мистър Типин младши.

Така мина вечерта; така минаваха дните и вечерите на семейство Тъгс и семейство Уотърс в продължение на шест седмици. Сутрин — плаж, по обед — магарета, следобед — пристанището, вечер — увеселителният дом, и навсякъде все същите хора.

Последната вечер от шестата седмица луната светеше ярко над притихналото море, което се плискаше в подножието на високите и стръмни скали точно толкова шумно, колкото да приспи старите риби и да не смущава младите — две млади фигури се забелязваха (или щяха да се забележат, ако някой специално се огледаше за тях) седнали на една от дървените пейки, разположени близо до ръба на западната скала. Луната, която изгря, когато двамата дойдоха на това място, вече от два часа плуваше по небето, а те седяха все така неподвижно. Навалицата от хора, които се разхождаха, проредя и се разпръсна, постепенно заглъхнаха мелодиите на странствуващите музиканти, една по една светнаха лампите на къщите в далечината, един след друг преминаха войниците от пограничната охрана на път за своите постове, а двете фигури не помръдваха от местата си. Те почти изцяло бяха скрити в сянката, но луната ярко осветяваше една червеникавокафява обувка и една лъскава вратовръзка. На пейката седяха мистър Симон Тъгс и мисис капитан Уотърс. Те не разговаряха, а мълчаливо гледаха към морето.