Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 6

— Не зная — отвърна спокойната мисис Тъгс.

— Тука е винаги тъй, сър — каза кочияшът, с което се опита да даде изчерпателно обяснение на положението, и те пак се понесоха, за да разпитват отново и отново да остават разочаровани.

Вече се смрачаваше, когато файтонът, чиято скорост никак не съответствуваше на името му (Игра на думи — на английски „fly“ означава едновременно „файтон“ и „летя“), след като обиколи четири-пет стръмни хълма, спря пред вратата на една прашна къща с еркерен прозорец, през който човек можеше да съзре едно ъгълче от морето при условие, че с цяло тяло се покаже навън и не го е страх, че може да падне. Мисис Тъгс слезе. Една приземна гостна и три килийки с легла на втория етаж. Къща-близнак. Хазаите живееха в другата половина. Петима малчугани пиеха чай с мляко в дневната, а шестият, когото бяха изгонили за непослушно държане, пищеше и се търкаляше в коридора.

— Колко е наемът? — запита мисис Тъгс.

Хазайката, която размисляше дали да не увеличи цената с една гвинея, се закашля и се престори, че не е чула въпроса.

— Колко е наемът? — запита по-силно мисис Тъгс.

— Пет гвинеи на седмица с услугите, мадам — отвърна хазайката. (Под услуги се разбираше, че на наемателите се разрешава да дърпат звънеца колкото си искат.)

— Доста скъпо — каза мисис Тъгс.

— Боже мой, съвсем не е скъпо, мадам — отвърна стопанката на къщата и изрази с блага усмивка съжаление към пълното неведение относно маниери и обичаи, което издаваха тези думи. — Много е евтино!

Подобно мнение е необоримо. Мисис Тъгс предплати за една седмица и нае квартирата за един месец. След един час семейството вече пиеше чай в своя нов дом.

— Отлични кариди! — каза мистър Джоузеф Тъгс.

Мистър Симон изгледа баща си намръщено и каза отчетливо:

— Скариди.

— Добре де, скариди — каза мистър Джоузеф Тъгс. — Кариди или скариди — все едно.

Върху лицето на мистър Симон Тъгс беше изписано съжаление и яд, когато отвърна:

— Все едно, татко! А какво ще каже капитан Уотърс, ако чуе подобни простащини?

— А какво ще си помисли очарователната мисис капитан Уотърс — добави Шарлота, — ако види как мама — искам да кажа мама — ги яде цели с главите и опашките!

— Страх ме е да си представя дори! — възкликна мистър Симон и потръпна. „Каква разлика в сравнение с херцогиня Добълтьн!“ — помисли той.

— Мисис капитан Уотърс е изключително красива, нали, Симон? — запита мис Шарлота.

Мистър Симон Тъгс пламна от вълнение и отвърна:

— Красива е като ангел!

— Ей! — извика мистър Джоузеф Тъгс. — Ей, Симон, внимавай, момчето ми. Тя си има мъж! — Той намигна многозначително с едно око,

— Защо? — възкликна Симон и скочи съвсем неочаквано, пламнал от ярост. — Защо трябва да ми напомняте за това, което пречи на моето щастие и убива надеждите ми? Защо трябва да ми напомняте за мъките, които се стовариха върху мен? Не е ли достатъчно, че… че… че… — И ораторът млъкна, дали защото не му достигаха думи или пък въздух — не се разбра.

Речта беше произнесена толкова сериозно и прочувствено, а накрая романтичният Симон дръпна звънеца и пожела да му донесат свещ по такъв начин, че никой не посмя да му възрази. Той се запъти съкрушен към стаята си, а половин час след него тръгнаха да си лягат и останалите в пълна почуда и недоумение.