Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 4

Като поуталожи яростта си, джентълменът стисна яко ръката на мистър Симон Тъгс.

— Сестра ми, сър! — каза той, като видя възхитения поглед на военния, отправен към мис Шарлота.

— Съпругата ми, мадам, мисис капитан Уотърс — каза джентълменът, като представи чернооката дама.

— Майка ми, мадам, мисис Тъгс — каза мистър Симон.

Капитанът и съпругата му се впуснаха в любезности, а членовете на семейство Тъгс се опитваха с всички сили да изглеждат непринудено.

— Уолтър, скъпи — каза чернооката дама, след като беше минал половин час в приятен разговор помежду им.

— Да, скъпа? — каза капитанът.

— Не намираш ли, че джентълменът — тя кимна с глава към мистър Симон Тъгс — изключително прилича на маркиз Каривини?

— Боже мой, изключително! — отвърна капитанът.

— Забелязах това още в момента, когато го видях — каза младата дама, като не откъсваше настоятелния си и тъжен взор от пламналото лице на мистър Симон Тъгс. Той погледна към всекиго и след като забеляза, че всички очи са отправени към него, вече не знаеше накъде да гледа.

— Все едно, че е самият маркиз — каза капитанът.

— Колко странно! — въздъхна съпругата му.

— Познавате ли маркиза, сър? — запита джентълменът.

Мистър Симон смънка някакъв отрицателен отговор.

— Ако го познавахте — продължи капитан Уолтър Уотърс, — щяхте да разберете колко много причини имате да се гордеете с приликата. Много елегантен джентълмен с възхитителна външност.

— О, да! Наистина! — възкликна бурно Белинда Уотърс. В момента, в който погледът й срещна погледа на мистър Симон Тъгс, тя свенливо и развълнувано сведе глава.

Всичко това предизвикваше радост в семейството и когато накрая се оказа, че мис Шарлота Тъгс е копие на една от роднините на мисис Белинда Уотърс с благороднически произход, а мисис Тъгс е като втора херцогиня Добълтън, богата вдовица, задоволството им от новите познати, които се оказаха толкова изискани и дружелюбни, нямаше граници. Дори с цялото си величие капитан Уолтър Уотърс прояви снизхождение и си позволи да бъде убеден от мистър Джоузеф Тъгс да приеме от него парче пай с месо от гълъби и чаша шери на палубата, след което те подхванаха безкрайно любезен разговор, подпомогнат от тези приятни стимуланти, и не се разделиха, докато параходът не наближи пристанището на Рамсгейт.

— Довиждане, мила! — каза мисис Уотърс на мис Шарлота Тъгс минути преди да започне блъсканицата около слизането. — Ще се видим утре на плажа и понеже съм сигурна, че дотогава ще сме си намерили квартира, надявам се, че ще можем да бъдем заедно през всички останали седмици.

— О, и аз се надявам! — каза развълнувано мис Шарлота Тъгс.

— Билетите, дами и господа — извика един служител, застанал до водното колело.

— Носач, сър? — питаха десетина мъже по ризи от платно.

— Хайде, скъпа — каза капитан Уотърс.

— Довиждане! — промълви мисис капитан Уотърс. — Довиждане, мистър Симон! — И като стисна нежно ръката му, което изкара от строя нервите на този чувствителен младеж, младата дама изчезна сред навалицата. Две червенокафяви обувки се мярнаха нагоре по стълбата, развя се бяла кърпичка, блеснаха две черни очи. Семейство Уотърс изчезна и мистър Симон Тъгс остана сам в огромния безсърдечен свят.