Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 3

— Брайтън? — Мистър Симон Тъгс го отрече по начин, нетърпящ възражения. В последните три седмици там няма файтон, който да не се е обърнал, и при всички нещастни случаи има по две жертви и шестима ранени, а вестниците неизменно твърдят, че за това кочияшите нямали никаква вина.

— Рамсгейт! — извика сред кратък размисъл мистър Симон. Разбира се, как не се сетиха по-рано! Именно в Рамсгейт отиват изисканите хора.

Два месеца след този разговор параходът от Лондон за Рамсгейт се носеше весело по Темза. Флагът се вееше, оркестърът свиреше, пътниците разговаряха — всичко беше слънчево и приятно. И нищо чудно — с него пътуваше семейство Тъгс.

— Бива си го, а? — каза мистър Джоузеф Тъгс, облечен в бутилковозелено палто с кадифена яка в същия цвят и синя шапка за път със златиста панделка.

— Възхитително — отвърна мистър Симон Тъгс, който вече следваше право. — Възхитително!

— Прекрасно утро, сър! — каза един джентълмен, на вид военен, с тъмносин сюртук и бели панталони, изпънати с ластици под подметките на ботушите му.

Мистър Симон Тъгс реши, че той трябва да откликне на забележката.

— Божествено! — отвърна той.

— Вие сте възторжен почитател на природните красоти, така ли, сър? — запита военният.

— Да, сър — отговори мистър Симон Тъгс.

— Много ли пътувате, сър? — запита отново той.

— Не особено — каза мистър Симон Тъгс.

— Но, разбира се, сте ходили на континента? — попита военният.

— Не съвсем — отговори мистър Симон Тъгс многозначително, сякаш искаше да каже, че е стигнал до средата на пътя и се е върнал обратно.

— Навярно възнамерявате да изпратите сина си на обиколката из континента за разширяване на умствения кръгозор — обърна се непознатият към мистър Джоузеф Тъгс.

И понеже на мистър Джоузеф Тъгс не му стана много ясно какво точно означава тази обиколка и как се провежда, отговори само с едно „разбира се“. В момента, в който той изрече това, една млада дама с наметка от червеникавокафява коприна и обувки в същия цвят скочи от стола си до кърмата на парахода и пъргаво се приближи. Имаше дълги тъмни къдрици и огромни черни очи, а роклята й беше достатъчно къса, за да се виждат прелестните й глезени.

— Уолтър, скъпи — каза младата дама на военния мъж.

— Да, скъпа Белинда? — обърна се той към чернооката дама.

— Защо ме остави сама толкова дълго? Младите мъже ме оглеждат толкова нахално, че аз съм ужасно притеснена.

— Какво! Кой те оглежда? — извика военният толкова силно, че мистър Симон Тъгс веднага свали погледа си от лицето на младата дама. — Кои млади мъже? Къде? — И военният сви юмрук и изгледа заплашително пушачите на пури наоколо.

— Успокой се, Уолтър, умолявам те — каза младата дама.

Няма да се успокоя — отвърна джентълменът.

— Успокойте се, сър — намеси се мистър Симон Тъгс. — Те не заслужават вниманието ви.

— Да, да, наистина не заслужават — увещаваше го младата дама.

— Добре, ще се успокоя — каза военният. — Вие казвате истината, сър. Благодаря ви за навременната намеса, която може би ми попречи да извърша убийство.