Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 2

— От Темпъл! — извика мисис Тъгс, отваряйки вратата на стаята, зад която се видя в перспектива мис Тъгс.

— От Темпъл! — изрекоха в един глас братът и сестрата.

— От Темпъл! — промълви мистър Джоузеф Тъгс и пожълтя като холандско сирене.

— От Темпъл — повтори мъжът с чантата, — от адвокатската кантора на мистър Кауър. Мистър Тъгс, моите поздравления, сър. Уважаеми дами, желая ви щастие с новото богатство! Ние спечелихме делото. — И мъжът с чантата бавно остави чадъра и свали ръкавицата си, за да стисне ръката на мистър Джоузеф Тъгс.

В момента, в който непознатият изрече думите „ние спечелихме делото“, мистър Саймън Тъгс стана от бурето с дорсетско сирене, разтвори широко очи, задъха се, описа с писалка в ръка няколко осмици във въздуха, повали се в ръцете на обезпокоената си майка и изпадна в несвяст без ни най-малката видима причина или престореност.

— Вода! — изпищя мисис Тъгс.

— Съвземи се, момчето ми! — извика мистър Тъгс.

— Саймън, скъпи Саймън! — заплака мис Тъгс.

— Вече съм по-добре — каза мистър Саймън Тъгс. „Какво! Спечелихме!“ — след което, като потвърждение на изказването, че се чувствува по-добре, припадна отново и беше отнесен в стаята с колективните усилия на останалите членове на семейството и мъжа с чантата.

За страничните наблюдатели или за тези, които не са в течение на проблемите на семейството, този припадък би бил необясним. Онези, които са разбрали мисията на мъжа с чантата и са малко или много запознати със слабите нерви на мистър Саймън Тъгс, изобщо няма да се учудят. След дълги процедури делото по едно спорно завещание беше приключено и мистър Джоузеф Тъгс ставаше наследник на двадесет хиляди лири.

Същата вечер бе проведено обширно разискване в задната стая — разискване, на което се решаваше по-нататъшната съдба на всички от семейство Тъгс. Затвориха магазина като никога много рано и немалко ритници сполетяха заключената врата, причинени от клиенти, молещи на четвърт захар, половин хляб или пипер за едно пени, които бяха оставени за последния момент и на които не бе съдено да бъдат закупени от мистър Тъгс.

— Разбира се, ще трябва да се откажем от търговията — каза мис Тъгс.

— Естествено! — каза мисис Тъгс.

— Саймън ще стане адвокат — реши мистър Джоузеф Тъгс.

— И за в бъдеще ще се наричам Симон — каза синът.

— А аз — Шарлота — добави мис Тъгс.

— А нас ще наричате мама и папа — заяви мисис Тъгс.

— А папа ще трябва да се отучи от всичките си просташки привички — допълни мис Тъгс.

— За това нямайте грижа — обади се мистър Джоузеф Тъгс, който в този момент поднасяше към устата си парче маринована сьомга, набучено на джобното му ножче.

— Още утре заминаваме на курорт! — каза мистър Саймън Тъгс.

Всички се съгласиха, че това е нещо неотменно в живота на благородническото съсловие. След което възникна въпросът къде да отидат.

— Грейвсенд? — предложи плахо мистър Джоузеф Тъгс. Предложението му беше отхвърлено единодушно. Грейвсенд не беше за изискани личности.

— Маргейт? — вметна мисис Тъгс. Още по-лошо — там ходят само търговци.