Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 13

— Зад завесата! — повтаряше обезумялата дама. — Ще ви убие!

Последният аргумент прекъсна колебанията му. Обърканият Симон се шмугна зад завесата с бързината на актьор от пантомима.

Капитанът, Джоузеф Тъгс, мисис Тъгс и Шарлота влязоха.

— Скъпа — каза капитанът, — това е лейтенант Слотър (Слотър — думата на английски означава „убивам“).

Мистър Симон Тъгс чу стъпки от два подковани ботуша и дрезгав глас, който благодари за оказаната чест. Сабята на лейтенанта издрънча о пода, когато той седна до масата.

— Донеси бренди, скъпа! — каза капитанът.

Какво положение! Те се готвеха да прекарат нощта в гуляй, а мистър Симон стърчеше зад завесите и не смееше да диша!

— Слотър — каза капитанът, — една пура?

Работата беше там, че мистър Симон Тъгс, когато и да се беше опитвал да пуши, веднага неизменно започваше да се чувствува като болен, а щом подушеше тютюнев дим, не можеше да се сдържи да не се изкашля. Донесоха пурите; капитанът беше закоравял пушач, лейтенантът и мистър Джоузеф Тъгс — също. Стаята беше малка, вратата — затворена, а димът — гъст; той се понесе на облаци из дневната и накрая се промъкна зад завесите. Мистър Симон Тъгс запуши уста и нос и се опитваше да не диша, но нищо не помогна. Кашлицата му надделя.

— Господи! — възкликна капитанът. — Извинете, мис Тъгс, не понасяте ли пушенето?

— О, не! Нямам нищо против — каза Шарлота.

— Но то ви кара да кашляте.

— О, не!

— Но вие току-що кашляхте.

— Аз ли, капитан Уотърс! Господи, защо мислите така?

— Някой кашляше — каза капитанът.

— И на мен ми се стори така — каза Слотър.

Не, всички отричаха такова нещо.

— Сторило ми се е — каза капитанът.

— Сигурно — съгласи се Слотър. Продължиха да пушат, димът стана още по-тежък

и се чу още едно закашляне — приглушено, но силно.

— Дяволска работа! — каза капитанът и се заоглежда.

— Ама че история! — възкликна нищо неподозиращият мистър Джоузеф Тъгс.

Лейтенант Слотър изгледа всички подред многозначително, след което остави пурата си, приближи се на пръсти до прозореца и посочи с десен палец над рамото си към завесите.

— Слотър! — извика капитанът и стана от масата. — Какво искате да кажете?

В отговор лейтенантът дръпна завесите и откри стоящия зад тях мистър Симон Тъгс — пребледнял от страх и посинял от напъните на кашлицата.

— Аха! — извика побеснял капитанът. — Какво виждат очите ми? Слотър, подайте ми сабята си!

— Симон! — писнаха близките му.

— Милост! — викна Белинда.

— Платонически! — промълви Симон.

— Сабята! — ревеше капитанът. — Слотър… Пуснете ме… Смърт за злодея!

— Убийство! — разпищя се семейство Тъгс.

— Дръжте го здраво, сър! — с последен дъх промълви Симон.

— Вода! — извика Джоузеф Тъгс, след което мистър Симон Тъгс и всички дами припаднаха и образуваха една жива картина.

Имаме голямото желание да премълчим ужасния край на това шестседмично приятелство. Според досадното правило и установените традиции обаче всеки разказ, щом има увод, трябва да има и заключение, поради което нямаме друг избор. Лейтенант Слотър донесе известие, че капитанът е завел дело. Мистър Джоузеф Тъгс се намеси и започна преговори с лейтенанта. Когато мистър Симон Тъгс се съвзе след нервната криза, до която го бяха довели неудачната му любов и емоционалните сътресения, той откри, че семейството му е загубило своите любезни познати и че баща му има хиляда и петстотин лири по-малко, а капитанът — точно толкова повече. Парите бяха дадени, за да се потули тази история, но въпреки това всичко се разчу, а не липсваха и такива, които твърдяха, че никои мошеници не са попадали на трима по-лековерни глупаци, какъвто късмет са имали капитан Уотърс, мисис Уотърс и лейтенант Слотър със семейство Тъгс в Рамсгейт.