Читать «Семейство Тъгс в Рамсгейт» онлайн - страница 12

— Уолтър се връща утре — каза мисис капитан Уотърс, като наруши мълчанието с печалната вест.

Въздишката на мистър Симон Тъгс беше като порив на вятър в храсталак от цариградско грозде.

— Уви! Така е — каза той.

— О, Симон — продължи Белинда, — невинните радости, безоблачното щастие на една седмица платонична любов са прекалено много за мен!

Симон искаше да каже, че за него са прекалено малко, но се отказа и промърмори нещо неразбрано.

— А като си помисля, че дори и този щастлив лъч, макар и съвсем невинен — възкликна Белинда, — ще изчезне завинаги!

— О! Не казвайте „завинаги“, Белинда — извика чувствителният Симон и две едри сълзи се търколиха по бледото му лице — и се търкаляха доста време, защото дължината му не беше малка. — Не казвайте „завинаги“!

— Трябва — пророни Белинда.

— Защо? — настояваше Симон. — О, защо? Платоничната ни връзка е толкова безобидна, че съпругът ви също не би се противил.

— Съпругът ми! — възкликна Белинда. — Вие не го познавате. Ревнив и отмъстителен — в отмъщението си е безпощаден, а в ревността си е луд! Съгласен ли сте да бъдете убит пред очите ми?

С приглушен от ужас глас мистър Симон Тъгс изрази възраженията си относно идеята да бъде убиван пред очите на когото и да било.

— Тогава ме оставете—каза мисис капитан Уотърс. — Нека тази вечер се разделим завинаги. Късно е — време е да се връщаме.

Мистър Симон Тъгс й предложи печално ръката си и я придружи до квартирата. На вратата се спря, усетил платонично притискане на ръката си.

— Приятна вечер — каза той, като се колебаеше.

— Приятна вечер — изхълца тя.

Мистър Симон Тъгс се спря отново.

— Ще заповядате ли вътре, сър? — запита прислужницата.

Мистър Тъгс се поколеба. О, това негово колебание! Накрая обаче влезе.

— Добър вечер — поздрави отново той, когато двамата влязоха в гостната.

— Добър вечер — отвърна Белинда. — И ако някога в моя живот… Шшт! — Тя млъкна и впери поглед в тебеширенобялото лице на мистър Симон Тъгс. На външната врата се почука два пъти.

— Мъжът ми! — каза Белинда, когато отвън се чу гласът на капитана.

— И нашите! — допълни Симон Тъгс, тъй като гласовете на близките му вече се носеха откъм стълбата.

— Зад завесата! Зад завесата! — изрече задавено мисис капитан Уотърс, като сочеше прозореца, който беше плътно закрит с кретонени завеси.

— Но аз не съм сторил нищо лошо! — протестираше и отново се колебаеше Симон.