Читать «Картината» онлайн - страница 15

Семейство Грант беше настанено на една от централните маси. Те бяха организирали голямо парти миналата нощ и бяха част от висшето общество на Аспен. Ивон и Лестър имаха две малки деца. През последните няколко години редовно организираха празненства за Бъдни вечер, където децата на всичките им приятели посрещаха Дядо Коледа. Ивон жестикулираше към Луис.

Той забърза към нея. Ивон беше хубава жена, без никакви признаци на умора, каквито повечето млади жени имаха, особено по празниците. Тя изглеждаше свежа и отпочинала. „А и защо не, помисли си Луис, вероятно не е измила и една чиния от десет години насам“.

— Луис, скъпи — каза тя и постави накичената си ръка с хубав маникюр върху неговата. — Наистина трябва да се обадя на икономката си и да я помоля да направи повече ябълков пай за довечера. Забравих да й кажа, че сме поканили още няколко души.

Без да продума, Луис бръкна в джоба си и извади клетъчния си телефон, задължителен елемент в добрите заведения. Той го отвори и церемониално го подаде.

— Мадам, …

— Благодаря ти — Ивон започна да набира номера, след това се намръщи и се обърна към мъжа си. — Сладурче, как ни беше номерът? Винаги го бъркам с този в къщата ни на Хаваите.

Лестър извади черния си бележник и провери.

— Позволи ми — каза той любящо, взе телефона и после й го върна.

Ивон се усмихна на децата си и махна въображаемо мъхче от модния си ръкав, докато чакаше Беси да се обади.

— Джош, миличък — обърна се тя към сина си. — Защо не хапнеш още малко?

— Не искам — обясни четиригодишният й син.

— Само няколко малки, сладички хапки за мама.

— Не.

Накрая тя заприказва.

— Беси, къде се бавиш толкова? — Усмивката й бързо изчезна. — какви ги говориш? Чакай. Лестър, картината на Гуглион от библиотеката … Ти ли си я преместил?

— Разбира се, че не!

Ивон започна да говори превъзбудено.

— Беси отишла там да чисти с прахосмукачката преди няколко минути и открила, че картината я няма. Никой не би трябвало да е бил там вчера, децата с дойката бяха в кръглата стая, а ние бяхме в хола. Кой може да я е взел? — Тя се обърна към децата. — Видяхте ли някой да влиза в библиотеката?

— Никой, освен Дядо Коледа — отговори Джош пръв. — Той ме попита и аз му казах, че там има малка тоалетна, но вероятно ще е твърде дебел, за да я използва.

— Дядо Коледа! — изпищя Ивон. — Той е взел безценната картина. Къде може да я е отнесъл?

— Той каза, че ще се върне отново на Северния полюс — практично обясни петгодишната й дъщеря, Джули. — Пътят е дълъг и той трябваше първо да мине да се изпишка.

Луис почувства, че в него са надига вълна от страх, когато другите посетители започнаха да зяпат. „Какво съм направил?“ — помисли си той.

Когато наближиха Сарди Филдс, летището на Аспен, Реган погледна през прозореца. „Каква гледка“, помисли си тя. Покритите със сняг Роки Маунтинс ги заобикаляха. Голи и величествени, със назъбен релеф, но въпреки това, красиви, те сякаш приветстваха самолета, когато той започна да се снижава.

— Погледнете тези иглолистни гори — каза Нора, жестикулирайки към множеството редици от величествени дървета, плъзнали по склоновете на планината.