Читать «Картината» онлайн - страница 13

— Има едно нещо, за което няма да ни се налага да се тревожим — че някой може да ни обвини, че сме нормални — отбеляза Реган.

— Не мислиш ли, че нормален звучи малко тъпо, а, скъпа? — попита Нора. — Освен това никой не е нормален. Огледай се само.

— Нашият проблем е, че вие трябва да душите, а не да се оглеждате. Ще спрем пред частния самолет в свръх дълга лимузина със завески по прозорците.

— Кендра няма да има нищо против. Ще го намери за забавно — каза Нора и затвори предната врата след тях. — Не е ли чудесен този коледен венец?

Люк и Нора влязоха отпред при шофьора. Реган се сви отзад, мислейки си за деня, когато ще може да се вози на същото място, но в хоризонтално положение, със завинаги затворени очи.

Четирийсет и пет минути по-късно, след като изслушаха презаписаното специално коледно шоу, те спряха пред частния самолет на Кендра и Сам. Хората по магистралата се взираха в прозорците на катафалката и с изумление откриваха, че хората вътре се смеят, а шофьорът потупва кормилото с юмрук, кикотейки се.

„Благодаря ти, Аймъс“, помисли си Реган, като се подсмихна на имитацията на песента за дядо Коледа в изпълнение на популярната из цялата страна дисководеща, „че ни направи още по-странни от обикновено“.

— Весела Коледа — поздрави ги Кендра. Огненочервената й коса и морскозелените й очи трептяха. Сам стоеше до нея, белокос, с хладни сини очи и заслепяваща усмивка. Двамата изглеждаха като реклама на хубавия живот.

— Добре дошли — прогърмя Сам. — Реган, радвам се да те видя.

— Благодаря за пътешествието. Това е единственият начин да полетим.

— Къде ти е билетът? — попита я Сам.

— Какво — възкликна Реган с объркано изражение.

Сам я потупа по гърба.

— Шегувам се.

Реган се засмя.

— Ще се жертвам.

На борда синовете на семейство Ууд, четиринайсетгодишният Грег и петнайсетгодишният Патрик, играеха на видеоигрите. „Изглеждат толкова млади“, помисли си Реган. И двамата бяха хубави деца. Тя се замисли колко ли момичета на тяхната възраст сега зяпат стените на стаите си, лекувайки разбитите си от тези двамата сърца, търсейки утеха в любимите си пасажи от любовната литература.

Момчетата й се усмихнаха стеснително, което беше в рязък контраст с редицата обици на ушите им. „Боже, чувствам се стара“, помисли си тя.

Кендра раздаваше шампанско.

— Реган?

— Благодаря, Кендра — отпи една глътка, като усещаше, как мехурчетата гъделичкат носа й. — Луис иска да е сигурен, че ще бъдем на неговото празненство. Той много се вълнува.

— Ние вече имаме билети. Точно от това се нуждае Аспен — още едно нощно заведение. Надявам се, че няма да се изложи.

— Отварянето на ресторант е рискована работа — каза Сам.

— Да, както и правенето на пиеси за Бродуей — засмя се Кендра.

— Работата ми може и да не е сред най-вълнуващите — каза Люк, — но съм щастлив да кажа, че спадът при нея е най-нисък, в сравнение с всеки друг бизнес на тази славна земя.