Читать «Картината» онлайн - страница 14

— Всички се радваме за теб, Люк — каза му Нора.

— Наистина, Луис е голям късметлия, че благотворителното тържество за Асоциацията за спасение на миналото на Аспен ще се състои при него — каза Кендра. — Разбрах, че конкуренцията е била жестока. Той успял да се подмаже на комитета.

— Той ми каза, че наистина иска да превърне заведението си в част от идеала на Аспен — обади се Реган.

— Какво е това? — попита Люк. — Някаква нова глупост?

— Татко — Реган се обърна към него. — Сериозно е. Аспен не иска да става свръхмодерен. Откакто е станал толкова известен, аспенци истински се борят да запазят очарованието на малкото градче. Луис смята да изложи работите на местни художници. Обещал е също да спонсорира седмичните литературни четения в задната стаичка.

Грег погледна Реган и се прозя.

„Разликата между поколенията подава грозната си глава“, помисли си Реган.

— И какво правят на тези четения? — попита Сам.

— Всеки става и чете каквото е подготвил. Може да е разказ или стихотворение. Някой може да донесе китара и да попее.

— Ще си стоя в къщи и ще гледам как растат ноктите на краката ми тази вечер — каза Люк.

— Татко, невъзможен си? — Реган протегна чашата си за още шампанско.

— Това е отживелица на старите кафенета — каза Кендра ентусиазирано. — Нора, трябва да отидеш и да им прочетеш някой от твоите разкази. Ще умрат от страх.

Нора остави чашата и драматично прочисти гърлото си.

— Беше тъмна, буреносна нощ …

Сам се засмя.

— Вятърът духаше силно през стъклата на прозорците …

— Някъде изкънтя изстрел … — продължи Нора.

— И мен ме извикаха на работа — измънка Люк.

Смехът на Кендра беше дълбок, сърдечен и приятен. Реган я погледна и се усмихна, радостна да я види напълно отпусната. В средата на четирийсетте, Кендра беше добра актриса, чиято кариера досега беше преминала изцяло в телевизията. Реган знаеше, че Кендра е споделила с Нора, че се притеснява за дебюта си на Бродуей.

— Добре, приятели — каза пилотът. — Готови сме за тръгване. Моля, затегнете коланите си.

— Следваща спирка — каза Нора, като зае мястото си — Аспен и нашият усмихнат пазач Ибън …

ГЛАВА ПЕТА

АСПЕН

Неделя, 25 декември

Луис беше обзет от чувството на нервно благополучие. Нещата вървяха добре. Нямаше нито една празна маса за коледната закуска.

Заведението беше пълно. Келнерки, които вземаха поръчките и препълваха чашите с кафе и шампанско, клиенти, поздравяващи се с въздушни целувки и деца, сграбчили любимите си играчки. А беше отворено отдавна. Отзад тихо звучеше коледна музика, а навън валеше сняг.

„Всичко е идеално, помисли си Луис и заглади реверите на червения си кадифен смокинг. Ако можеше да продължи така и да мине голямото събиране в Четвъртък, щях да си отдъхна“.

Вече няколко месеца, докато разходите за изграждането на ресторанта растяха Луис се чувстваше като Страхливия лъв от „Магьосникът от Оз“ — прекалено уплашен, за да спи и страхуващ се от вещици, летящи на метли над главата му. За Луис те всички бяха с лицата на инвеститорите му.