Читать «Картината» онлайн - страница 11

Докато Нора дишаше и издишаше, през главата й мина смахнатата мисъл, че всеки път, когато седнеше на стола, по радиото върви една и съща музика. Но после не можеше да си спомни коя е. Всичко се сливаше с останалото.

След няколко минути Лари гордо отстъпи назад.

— Всичко е готово — той се обърна към асистентката си. — Пусни й чист кислород.

Нора избърса наслоилата се амалгама около устата си и се наведе над клокочещия плювалник на разстояние точно едно изплюване от стола. Асистентката на Лари, Флоси, й подаде чаша с толкова вода, че дори и мравка не можеше да се удави в нея. Нора изплакна устата си и се прицели в плювалника. Водата, примесена с останки от сребърното покритие, се изсмука от тръбите за миг.

— Благодаря ти, че дойде днес, Лари. Не можех да тръгна на почивка с този зъб.

— За теб винаги — каза Лари, който стоеше наблизо и пишеше нещо в картона й. — Радвам се, че и Флоси беше свободна да дойде, за да ми помогне за няколко минути.

Нора го наблюдаваше, докато той, дълбоко замислен, попълваше записките си. Лари беше момчешки красив, мъж на четирсет и две години, с лъскава черна коса и очи. Кожата му имаше тен през деветдесет и девет процента от годината благодарение на честите му пътувания до места като Саут Бийч в Маями. Той беше идеалният ерген и се радваше на всяка минута от свободата си.

— Толкова съм щастлив, че Реган ще ходи в Аспен — каза той, докато сгъваше картона. — Ще си прекара чудесно. Там има толкова много момчета, че и момиче с външния вид на Ласи би си прекарало добре.

— Дъщеря ми не прилича на Ласи — измърмори Нора, докато опипваше зъбите си с език.

— Зная и следователно ще си прекара още по-добре — каза Лари искрено. — Ще й кажа къде са всички купони — той написа името на хотела си на визитната си картичка, определяща го като „Зъболекар на звездите“ и я даде на Нора. — Весела Коледа — бързо я целуна по бузата.

Когато той излезе от стаята, главата на Нора започна бавно да се прояснява. Отвън, в коридора, тя го чу да говори на неизменния си джобен касетофон, който той наричаше „приятелят, който никога не ти отвръща“.

„Трябва да ставам“, помисли си Нора и започна да се изхлузва от стола.

— Флоси — викна Лари, когато влезе да помогне на Нора. — Нека да запишем час на госпожа Райли за средата на януари и след това заминавам на запад.

— Аз съм за Ню Джърси, ако имаш нужда от превоз — чу се Нора да казва.

— Мисля, че ще е по-добре, ако ти сложим кислородната маска още малко. Все пак ще е добре да пристигнем цели на местоназначението си.

Нора се излегна назад в стола и затвори очи. „Толкова много тичане по това време на годината,“ помисли си тя. Приготовления за Коледа. Хубаво би било да отидат в Аспен, където тя и Люк щяха да отпочинат малко в къщата на Кендра. Реган щеше да е наблизо. Те щяха просто да мързелуват и да се радват на остатъка от празниците.