Читать «Картината» онлайн - страница 122

Реган преглътна.

— Дерууд не иска хората да се отнасят по по-различен начин с него, само защото …

— Само защото КАКВО?

— Само защото продал компютърната си компания за … за … за …

— КОЛКО? — изпищя Кит.

— Две … две … — на Реган й беше трудно да го каже.

— Два милиона долара? — попита Кит с измъчена физиономия.

Реган поклати глава бавно.

— Не, не, не. ДВЕСТА милиона долара.

Думите изпратиха електрическа вълна през тялото на Кит, която я накара да се изстреля от тоалетната чиния като ракета. Тя отстрани Реган от пътя си и зачатка с високите си токчета по пода на тоалетната толкова бързо, че Реган беше сигурна, че е видяла искри. Блъсна вратата и извика нетърпеливо:

— Дерууд! Скъпи, къде си?

Луи търчеше из ресторанта, уверявайки се, че журналистите са доволни. Искаше да събере всички за един общ тост, а списание „Пийпъл“ искаше групова снимка на всички участници. Но първо трябваше да изчака, докато някои интервюта свършеха.

Ида беше в един ъгъл, интервюирана от Джил Брук от CNN.

— Няма да повярвате — засия Ида. После изведнъж се смуси на Джил, която държеше микрофона към нея. — Не трябва ли да гледам директно в камерата?

— Не — отговори й Джил. — Представете си, че говорите на мен.

— О, добре. Та, както казвах, забелязах зелените нишки на панталона на престъпника когато работех в обществената пералня тук, в Аспен. Случайно се случи да го спомена когато бях в къщата на Кендра Ууд, известната актриса. Като си помисля, че ако не бях споменала нищо, Реган Рийли нямаше да знае къде да търси крадците и те можеха да се измъкнат …

Марвин Уинкъл затегна вратовръзката си, когато Синди Адамс от „Ню Йорк Пост“ седна до него за да вземе интервю.

— Сега, мистър Уинкъл, за цялата случка се разказват истории, които могат да бъдат сензация за всяко едно шоу. Разкажете ми за вашата роля в тази драма.

Марвин се усмихна.

— Нали знаеш, Синди — каза той със самодоволно изражение, — изпитвам голямо удоволствие от работата си. Бях нает от Жералдин за да издиря бебето, което тя е дала за осиновяване преди петдесет и шест години. Тя е родила в частен дом близо до Питсбърг и някаква агенция е поела грижите за осиновяването, но Жералдин не знаеше коя. Някои от агенциите вече дори не са в бизнеса. Така че чак онзи ден, когато тя ми каза, че всъщност е родила близнаци, можах да направя някои проучвания и да ги проследя. Е, нека да ти кажа нещо. След като открих, че и двете й деца са се опитали да я открият и че и двамата са в Аспен, аз изтърчах и си купих билет за да дойда право тук и да й кажа лично. Без предварителна заявка, както знаеш, билетите са много скъпи. Както и да е, реших, че ще ги открия, когато пристигна там — Той се засмя. — Моята кола беше тази, която закара Жералдин до нейната среща с децата й …

Ибън се наведе над Беси.

— Знаеш ли нещо, сестричке, когато бяхме вързани в онова легло, някак си ми беше много познато. Знаех си, че сме били голи в един креват все някога през живота си.

Жералдин го плясна по бузата, а очите й блестяха.