Читать «Картината» онлайн - страница 120

Беси я погледна.

— Да, така е. Но тука има един тънък момент. Въпреки че имах една прекрасна жена, която аз считам за майка, мир на праха й, пак бих искала да ти казвам „мамо“.

Жералдин бръкна за кърпичката си отново. Избърса очите си и извика на Луи:

— Донеси ми една чаша от този твой билков чай. Мисля, че имам нужда от него.

Луи се усмихна.

— Идва веднага.

— Нора, Люк — Кендра и Сам се затичаха към тях докато цялата група се вмъкваше обратно в ресторанта. — Нямахме си на идея какво е станало!

— Е, само малка разходчица с кола — каза Люк, прегръщайки Нора.

— Казвам ти, Кендра, все така ще се случи, щом мръднем на някъде — Нора се усмихна и тръсна глава.

— Знаехме, че си искате обратно иконома и решихме, че можем да помогнем — линиите около очите на Люк се сбръчкаха, когато се усмихна.

Сам посочи към масата, където Джералдин, Ибън, Беси и Енгъс седяха заедно, потънали в разговори.

— Не съм сигурен. Нещо ми подсказва, че от сега нататък ще си има по-добри занимания …

— Мамо — каза Ибън, — мислиш ли, че можем да си построим тангенторна вана в къщи?

— Каквото пожелаеш — увери го Джералдин.

— Аз ще помагам — извика Енгъс. — Страхотен майстор съм.

Беси го удари по рамото.

— Можеш да бъдеш новият ни татко.

Енгъс се усмихна на Джералдин:

— Никога не казвай „никога“.

Стюарт поздрави Реган на вратата.

— Добре ли си? — попита той истински загрижен.

— Да — отговори тя, поглеждайки го. Беше отпуснал папионката на смокинга си и за пръв път, откакто се бяха срещнали, изглеждаше омачкан. И притеснен.

— Роклята ти е мокра от снега — каза той и свали якето си, слагайки го около раменете й.

— Какво се е случило на Кит? А на Дерууд? — попита тя.

— Тука някъде са.

— Стюарт, нека да отидем отзад. Искам да погледна балната зала.

— Разбира се.

Те се придвижиха през ресторанта и спряха пред френските врати на това, което сега беше бедствена зона. Масите бяха преобърнати, чиниите — счупени, подиума беше обърнат на една страна. Само портрета на Поп-Поп, все още прав върху триножника си, беше на място, гледайки съсредоточено останките пред себе си. Снимачните екипи бяха помолили Луи да не оправя преди да направят няколко хубави снимки на стаята. Беше повече от доволен да им услужи.

— Никога не би предположил, гледайки тази стая, че всичко се е оправило — каза Реган, увивайки се в якето на Стюарт. — Уилийн, Джуд и Трип сега са зад решетките. Просто не мога да повярвам, че никога нищо не съм подозирала за Трип. Изглеждаше толкова мил човек. Явно инстинктите ми не са били толкова силни спрямо него.

— А какви са инстинктите ти спрямо мен? — попита Стюарт, хващайки ръката й.

Реган замълча.