Читать «Картината» онлайн - страница 124

„Като не спеше в гостната,“ помисли си Кендра, но поклати глава в знак на съгласие.

— … пък и не ти беше лесно, когато хора като мен ти крещяха, че си му дал този шанс. Затова тази картина, колкото и да струва, е твоя. Прави с нея каквото сметнеш за добре.

Телевизионните камери се въртяха като луди. Фотографите правеха снимки. Репортерите като обезумели си взимаха бележки. За един страшен миг Луи се подвоуми и направи, каквото трябваше.

— Картината се връща във Франция — обяви той тържествено. — Мисля, че цялата група трябва да запланува едно ходене до Франция през пролетта, за да я занесем. Нора, твоите книги са популярни там. Трябва да си с мен, когато я предавам.

Нора погледна Люк.

— Какво ще кажеш за април в Париж?

— Звучи добре.

— Надявам се, че и аз съм поканена — обади се Ида.

— Всички са поканени — каза Луи.

— Можеш ли да повярваш, че две толкова безценни съкровища са намерени в твоята плевня? — Тед Уиймс попита Джералдин.

Жералдин прегърна двамата си близнака.

— Определено не мога …

ЕПИЛОГ

Вторник, 14 февруари

Офисът на Реган се намираше в една стара сграда на булевард „Холивуд“. Беше от този вид сгради с олющени коридори и подове с бели и черни плочки, в които се чувстваше присъствието на духовете на обитателите от предишни епохи. Реган беше избрала да работи там, защото беше усетила дъх на история в стените й. И което беше най-важно, нямаше флуоресцентно осветление.

Беше слънчев следобед. Реган влезе пъргаво в сградата и взе скърцащия асансьор до четвъртия етаж, от където имаше изглед към хълмовете на Холивуд, въпреки че прозорчето й беше твърде малко. Когато завиваше по коридора, тя чу телефона да звъни. Извади ключовете от портмонето си, отключи вратата, изкачи двете стъпала до бюрото си и вдигна телефона.

— Реган Рийли.

— Честит Свети Валентин!

— Здрасти, Кит — усмихна се Реган. Седна на въртящия си стол и се отпусна назад. — Как върви?

— Ами … — започна Кит. — Още няма цветя. Нито бонбони. Нито картички.

— А кой очакваш да ти ги изпрати?

— Никой в частност. Но все си мислех, че някоя бедна душа може да си спомни за мен. Не мога да повярвам, че Дерууд още не се е обадил.

— Ти го мразеше.

— Не за дълго.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз също още нищо не съм получила.

— Лос Анжелис е на три часа назад от Хартфорд. Все още имаш време.

— Кит, току-що се прибирам от обед. Ако щях да получавам нещо, щях да съм го получила до сега — Реган се протегна и взе пощата от пода, която беше пусната в процепа на вратата, докато я нямаше.

— Единственото хубаво нещо е, че днес е краят на Бермудския триъгълник. През следващите десет месеца сме в безопасност. Реган? Реган?

Реган, която преглеждаше отгоре-отгоре писмата, отвори един плик.

— Хм? Само минутка.

— Рийли, ако си помисля, че си отегчена да говориш с мен, тогава вече наистина ще умра.

— Не, Кит! — възкликна Реган. — Просто никога няма да познаеш какво имам пред себе си.

— Картичка от Стюарт.

— Не! Това е покана за сватбата на Жералдин и Енгъс! С лична бележка от Джералдин.