Читать «Картината» онлайн - страница 123

— Недей да остроумничиш толкова.

Беси се засмя.

— Трябва да се обадя на братовчедка ми и да я поканя да ме посети. Сигурно се чуди какво става с мен.

— Колкото повече хора, толкова по-весело — заключи Джералдин.

Тед Уиймс влезе забързано в ресторанта.

— О, Господи — мърмореше си той. — Господи, Господи!

Луи избърза към него.

— Какво става?

Тед посочи към картината на Луи, която висеше над камината.

— Това! — каза той. — Това!

— Какво? Харесва ли ти?

Тед спря, за да си поеме дъх.

— Бях тук за партито и забелязах тази картина в другия край на стаята, точно когато всички отиваха към залата за вечеря. Някой ми каза, че току-що си я взел от плевнята на Жералдин Спунфелоу. Изтичах в къщи да проверя в историческите си книги и да се обадя на източника си във Франция. И сега имам страхотна новина за теб. Чакай само да я чуеш!

Той замъкна Луи при картината и започна да сочи оживено, докато говореше.

Луи извика всички на масата.

— Знам, че ще има още много интервюта, но наистина бих искал да вдигна тост.

В този момент вратата се отвори и Лари влезе.

— Ето го и него — каза Реган. — Не се тревожи, Лар. Всички са добре.

— Хей — запротестира Лари. — Току-що се връщам от интензивното отделение. Някакъв си е счупил всичките предни зъби, докато се опитвал да избяга от това бедствие тук.

— Е, това ти е наградата за разкарването — Реган се усмихна, като му подаде чаша шампанско.

— Сигурно той е бил този, който стъпи върху мен — каза Кит, която сега беше загърната в якето на Дерууд.

Луи почука по масата.

— Искам да вдигна тост за всички и да направя едно съобщение.

— Нека първо да вдигнем тоста — каза Люк.

— За най-вълнуващото откриване в историята на ресторантите …

— Вярно, вярно — казаха те и щастливо отпиха.

— И за факта, че шедьовърът на Бийсли е бил в много добра компания в плевнята на Джералдин. По-рано тази вечер орловото око на нашия художествен историк и уважаван репортер, Тед Уиймс …

Тед се поклони и вдигна чашата си.

— … се загледало по-отблизо в картината на Луи. Свързал се по телефона с Париж и по отличителните белези, които успял да опише, бил уверен, че картината е от Антоан Франсоа Кале, известен френски художник, придворен портретист по времето на Луи Осемнайсти. В интерес на истината, портрет на Луи Осемнайсти сега се съхранява във Версай.

Вълна шумолене премина през стаята.

Луи направи величествен жест към портрета над камината. Всички очи се приковаха на внушителната фигура на Луи Осемнайсти.

— Това, което се намира в тази стая, е последната творба на Кале, Луи Осемнайсти, нарисуван в деня на короноването си в началото на осемнайсти век. Смята се за изгубен шедьовър, изчезнал от Франция преди много години. Той е важна част от тяхната култура и те отчаяно си го искат обратно. Джералдин, ти си законният собственик. Когато си го дала на Реган ние нямахме понятие за стойността му.

Жералдин скочи.

— Не, сър. Сделката си е сделка. Твоя си е, Луи …

„Знаех си, че има нещо в тази картина, което ми харесва,“ помисли си Реган.

— Ти даде шанс на моето момче Ибън, като го препоръча на Кендра и Сам. И той беше добър иконом, нали, Кендра?