Читать «Картината» онлайн - страница 116

— Аз ще карам.

Жералдин скочи на предната седалка.

— Хайде, Люк — извикаа Нора, отваряйки задната врата.

Уинкъл ги последва.

Енгъс тъкмо тръгваше, когато Ида отвори страничната врата и се набута до Джералдин.

Ибън и Беси бяха прекарали безкрайно дългите четири часа, от както Уилийн и Джуд тръгнаха за празничната гала вечеря, говорейки си тихо. След като и двамата бяха приели, че няма да доживеят до утре сутринта, си разменяха признания за живота си.

Ибън даже накара Беси да се засмее, като и разказа за някои от работите, които беше работил.

— Тъй като никога не съм имал истински родители, предполагам, че никой никога не ме е насочвал в правия път.

— Никога не си наранявал никого, нали? — попита го Беси.

— Муха не съм убивал през живота си. И съм сигурен, че всичко, което съм откраднал, е било застраховано. А ако не е било, едва ли е липсвало на притежателите си. Понякога си мислех, че го правя, защото съм луд. Но всички мислеха, че съм тъп. Никой никога не ми е казвал, че съм умен или хубав. И аз исках да им го върна. Чувствам се много добре с теб. Звучиш, все едно идваш от добро семейство.

— Така е. Майка ми и баща ми бяха прекрасни хора. В това съм била по-късметлия от теб. Знаеш ли, никога не съм го казвала, защото обичам родителите си, все едно, че те са ме родили.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз съм осиновена.

— Наистина ли? — Ибън тъкмо се канеше да я пита дали някога се е опитвала да разбере откъде е дошла, когато всички тези мисли изхвръкнаха от главата му. Неясният шум от кола, бръмчаща пред вратата, накара и двамата да подскочат. Знаеха, че Уилийн и Джуд се връщат.

— Тогава защо си нервен? — ядосано говореше Уилийн. — Нали взехме картината.

— Да, така е, но ти казвам, че не се чувствам добре. Трябва да се измитаме от тук бързо.

Уилийн прехапа устни. Всеки инстинкт й подсказваше, че Джуд е прав. Когато излизаше от мазето при главния превключвател на хотела, беше чула вратата на дамската тоалетна да се отваря. Въпреки целия хаос и объркване, което настъпи след като Джуд изстреля сълзотворния газ, тя беше сигурна, че някой се беше опитал да я последва навън. И беше сигурна, че е Реган Рийли. Когато беше погледнала към Джуд, беше я забелязала да става и да напуска масата си. След това когато потегляха, някой на паркинга до тях се опитваше да маневрира с фургона си, за да заобиколи една паркирана кола. Като се имаше предвид какво се случваше в ресторанта, кой освен нея и Джуд щеше да напусне хотела без да се опита да помогне на хората вътре? Беше ли възможно Койотът да е бил в съседната кола? Мисълта накара Уилийн да изтръпне. Нямаше нужда от подканите на Джуд, за да си свали вечерната рокля и да се напъха в скиорския си пуловер, памучните си панталони и ботушите, оставени в кухнята. Джуд се преоблече с нея. В следващия миг дрехите им бяха в един куфар, който от своя страна беше метнат в колата.

Бутилчицата хлороформ и памука бяха на кухненската маса. Те се спогледаха.

— Сега ще ги изведем от тук — каза Джуд.

Уилийн взе бутилката и памука и ги прибра в пътната си чанта. С отработен жест тя насочи пистолета към Ибън и Беси, докато Джуд освобождаваше белезниците на краката им и ги поведе към колата на Ибън. Картините на Кендра Ууд вече бяха там. Когато останките от колата бъдат намерени, щеше на има достатъчно непокътнати парчета, за да решат, че Ибън е крадецът на картини.