Читать «Картината» онлайн - страница 115

Снегът се трупаше бързо. Беше трудно да видиш на повече от няколко фута напред. Чу го да псува под мустак.

— Какво става? — попита тя внимателно.

— Пропуснал съм един завой някъде.

Зави опасно бързо на сто и осемдесет градуса и колата започна да се пързаля. „Всичко се обърква,“ помисли си ядосано той, като я стабилизираше. Първо този скапан автомобил, който му беше запушил пътя. После и Реган, която му се набута в колата. Е, това си беше нейният лош късмет. Имаше намерение да свие картината на Бийсли от колата на Джуд, когато те отидеха да се преоблекат в къщата си. Ако излезеха преди да е свършил, проблемът си беше техен. Но сега вече беше твърде късно за това. Беше загубил повече от пет минути и с всяка измината секунда рискът, че ще се измъкнат с картината, ставаше все по-голям.

От една пресечка в дясно той забеляза проблясване на приближаващи се фарове. Настъпи спирачките, когато две коли изхвърчаха на пътя и се разминаха с тях, отивайки в обратната посока. Трип знаеше, че Джуд кара едната, а Уилийн — другата.

Пътят беше прекалено тесен за обратен завой. Той зави в пресечката, от която колите бяха дошли, даде заден и ги последва в посоката, в която бяха тръгнали.

Усмихна се сам на себе си. Те напредваха по плана си. В Наблюдателна точка щяха да се освободят от нежеланите си гости. Така ще направи и той.

Енгъс притисна ръка към устата на мърморещата, задушаваща се Жералдин и я изведе на свежия въздух отвън. Други също започнаха да се изливат след тях. Той излезе тъкмо навреме, за да види как Реган Рийли се качва в една кола, която точно тръгваше. Когато повече хора взеха да се измъкват, започна да се оглежда. Някое ченге трябваше да се появи скоро, а той беше единственият, който знаеше къде живеят тези крадци.

Всички от масата на Нора и Люк си пробиха път към изходите. Навън Нора каза обезумяла:

— Люк, Реган отиде до тоалетната! Може още да е там!

Люк се обърна с намерението да си пробие път през солидната маса излизащи хора, когато усети как някой го хвана за ръката.

— Тя не е вътре — каза Ида. — Проследих я и излязох точно когато тя се качваше в една кола, паркирана ей там — и посочи мястото.

Енгъс, чувайки част от разговора им, се обърна.

— Реган Рийли е ваша дъщеря? Аз също я видях да се качва в колата също. Мисля, че тя тя и шофьорът преследват този, който взе картината. А аз знам къде живее той.

Жералдин изведнъж се оправи.

— Ами тогава хайде да се качваме в някоя кола и да вървим — тросна се тя. — Никой няма да вземе картината на Поп-Поп!

Марвин Уинкъл, който най-сетне беше забелязал Жералдин в тълпата след като беше излязъл, дойде навреме, за да чуе разговора. Той посочи своята кола под наем.

— Мис Спунфелоу, Марвин Уинкъл винаги на вашите услуги!

Енгъс грабна ключовете от ръката му.