Читать «Картината» онлайн - страница 118

— Ибън — ахна тя, грабвайки ръката му и придърпвайки тежестта му към себе си.

— Беси също е тук — прошепна той слабо.

— Излизай, излизай. Аз ще се погрижа за нея — каза Реган, дърпайки го настрани.

Той падна на земята. Тежестта му беше стабилизирала колата и сега предницата се наклони опасно.

— Измъкни Беси от там — промърмори Ибън, докато се опитваше да се задържи на краката си.

Реган се опита да издърпа Беси за ръцете, но тя беше мъртво тегло. Усети как колата започва да се пързаля надолу. За възможно най-кратко време тя се вмъкна в задната част на колата приведена, пъхна ръцете си под гърба на Беси и повдигна безчувственото й тяло. Трябваха й няколко опита, но накрая главата и раменете на Беси висяха от вратата.

Можеше да види как Ибън се бори да се задържи на краката си и да се приближи към тях. Издърпа отпуснатото й тяло от колата, оставяйки я да лежи на земята до него. Без общата маса колата се хлъзгаше напред. Когато вече падаше, Реган скочи навън. Колата премина през останалата бариера и падна отстрани. Десният крак и дясната ръка на Реган висяха над пропастта. Тя се пързаляше и се опитваше като безумна да намери нещо, за което да се хване, когато усети здрава ръка да я сграбчва.

— Няма да караш ски тази вечер, Реган — каза Ибън, докато я издърпваше на безопасно място.

В далечината Реган можеше да чуе воят на приближаващите се сирени. Познати гласове викаха за тях.

Нещата не се развиваха по начина, по който Трип очакваше. Прикритието му вече го нямаше, но след петнайсет минути това вече нямаше да има значение. Картината на Бийсли беше отзад в колата му. Беше взел ключовете от колата на Джуд. Реган Рийли още се бореше да извади онази жена от другата кола, когато той потегли. До времето, когато някой ще ги намери, той ще задейства резервния си план. Друга кола, заключена в една плевня с дрехи, документи и дегизировка, беше само на петнайсет минути оттук.

Но докато завиваше около бордюра, успя да види приближаваща се колона от коли. Четири от тях имаха светещи буркани. Докато ги отминаваше в обратната посока, една от полицейските коли направи обратен завой и той разбра, че не може да се измъкне и че късметът му най-накрая му беше изневерил.

— Реган! — изкрещя Нора. Всички тичаха към тях.

— Добре съм — извика тя.

Уинкъл не можеше да повярва на очите си. Колата му водеше преследването. Неговата кола с портативния телефон, с който беше решил да се изфука и с който бяха извикали полицията. Всички бяха видели как другата кола изхвърча в пропастта. Когато Енгъс спря колата, всички изскочиха и се затичаха нагоре по хълма. Дъщерята на Рийли, Реган, беше на земята с още двама.

Цялата група се беше струпала над тях. Един мъж с къса брада клатеше глава. Жената на земята се размърда. Реган се изправи.

— Вижте кого намерих! Знаех си, че са заедно. Искам всички да се запознаете с липсващите Ибън Бийн и Беси Армбъкъл.