Читать «Картината» онлайн - страница 113

„Остави другите да свършат мръсната работа, — помисли си койотът. — Това винаги е било най-доброто.“

След няколко секунди светлините щяха да изгаснат и Джуд щеше да изстреля сачмите. Сега той беше точно до десните стълби за подиума. Щеше да се измъкне с картината.

Койотът избърза към аварийния изход вляво, точно до балната зала.

Марвин Уинкъл намираше, че е много изнервящо да караш по планинските пътища към Аспен. И, разбира се, беше започнало да вали. Напредваше много внимателно, страхувайки се, че може да се хлъзне някъде и да отлети в небитието. Още веднъж се сети за маратонския вестоносец, който в момента, в който обявил победата, бе умрял.

В резултат на внимателното му каране вече беше единайсет без една, когато най-сетне пристигна в „Страноприемница «Сребърната мина»“. Паркинга беше пълен. Знаеше, че Жералдин трябва да говори в единайсет и искаше да я чуе.

„Има ли някакво значение?“ помисли си той като паркираше, блокирайки някакъв западнал фургон. Това беше най-близкото място, което можа да намери до хотела, без да запушва пътя на колите на инвалидите. „Няма никакво значение. Ще се измъкна преди останалата тълпа. Искам да чуя речта на Джералдин, и после ще дойда да я преместя.“

Забърза към залата за банкети и пристигна тъкмо на време, за да види за момент Жералдин и да чуе първите й думи. В следващия миг лампите изгаснаха и той започна да кашля.

В момента, в който светлините загаснаха и газовите сачми се пръснаха във въздуха, Койота се втурна навън към колата си, виждайки за част от секундата как Джуд тича непохватно, понесъл обемист предмет. Той и Уилийн скочиха в колата си и потеглиха.

Койота скочи в своята, за да ги последва и започна да псува. Някакъв глупак беше паркирал точно зад него. Започна да върти яростно волана, придвижвайки се със сантиметри напред-назад, докато най-накрая успя да заобиколи камарата, която беше блокирала пътя му. Но преди да успее да потегли и да последва колата на Джуд, вратата за пътници се отвори.

— Трип — извика Реган кашляйки, със сълзящи очи. Тя бързо се настани зад него. — И ти ги видя! Давай след тях!

Само няколко минути преди това Енгъс седеше сияещ и гледаше как Жералдин беше придружена до сцената. Хубавичкото момиче беше станало красива жена. Беше го поканила да седне на масата й и вечерта бе минала в разговори за старите дни. Когато се пошегува с нея за това, че го беше отхвърлила, когато той искал да я ухажва, тя потупа ръката му и той можеше да се закълне, че очите й се навлажниха.

— Е, може пък да е имало причини, за които ти нищо не си знаел — отвърна му тя. Беше много доволна да разбере, че той се връща да живее отново в Аспен.